Определение № 266 от 07.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 817/2011 г.

Подадена е касационна жалба от Д. А. С., Ж. Т. А., И. А. П., Д. С. А., Ф. Х. Т., И. Х. Г. и К. Х. Д. чрез пълномощника им адв.Р.Д. против въззивното решение на Варненския окръжен съд от 11.03.2011г. по гр.д.№ 2049/2010г. в отхвърлителната му част. Подадена е и втора касационна жалба от С. А. С. срещу решението, с което е уважен отрицателния установителен иск за собственост. С насрещна касационна жалба вх.№ 16619 от 25.05.2011г. решението е обжалвано и от Т. А. И.. От представеното по делото удостоверение № 1444 от 02.04.2007г. /лист 26 от първоинстанционното производство/ е видно, че данъчната оценка на имота е 12 900лв. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК в редакция след изменението в Д.в.бр.100/2010г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Цената на иска към момента на предявяването му при действието на отменения ГПК съгласно чл. 55 ал.1 б.”б” по искове за собственост е 1/4 от данъчната оценка на имота, която в случая е 3225лв., следователно касационното обжалване е недопустимо. Ето защо подадените жалби следва да бъдат върнати на основание чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, а производството по делото – да се прекрати. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение