Определение № 6550 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4183/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Й. Стоун“ ЕАД, гр. Мездра, чрез пълномощника адв. В. Чернев, против мълчалив отказ на Министерския съвет за издаване на разрешение за предоставяне на концесия за добив на подземните богатства по чл. 54а, ал. 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) по заявление вх. № Е-26-Й-13/27.02.2023 г. на министъра на енергетиката. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени данните по делото, намира, че оспорването е подсъдно на Административен съд – София-град, по правилата на родовата и местната подсъдност по следните съображения: В приложимата разпоредба на чл. 132, ал. 2, т. 2, предложение първо от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) е предвидено, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. е дадено тълкуване на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, предложение първо от основния закон, който задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняването на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В решението е изложено, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерския съвет и на министрите, които са определени като административни и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по държавно управление, като тези актове могат да засягат, както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделни граждани и организации. Следователно на Върховния административен съд са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър – председателя, заместник-министър председателите и министрите, и това са тези актове по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. Производството по настоящото дело е образувано на 19.04.2024 г., поради което спрямо него са приложими разпоредбите на АПК в ред. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Освен изложеното в разпоредбата на 54а от Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 79 от 2020 г.) е регламентирано, че решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник". В разпоредбата не е предвидено, че тези актове се обжалват пред Върховния административен съд. В конкретния случай Министерския съвет не е упражнил свое конституционно право по ръководство и осъществяване на държавно управление. Дейността по издаване на решение за предоставяне на концесия за добив, не представлява осъществяване на ръководство и държавно управление. С оглед изложеното не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и спорът е подсъден като първа инстанция на административния съд. По правилата на местната подсъдност и на основание чл. 133 от АПК делото следва да бъде изпратено по компетентност на Административен съд – София-град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във връзка с чл. 132, ал. 2 във връзка с чл. 133 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,