Определение № 126 от 15.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 906/2010 г.

Производството е по чл.307 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1 ГПК. Образувано е по молбата на Н. В. И. от гр.С. за отмяна на въззивното решение на Софийски градски съд от 22.06.2010 год., по гр.д.№ 2179/2008 год., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд от 19.03.2008 год., по гр.д.№ 1540/2008 год. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Молителят поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно, постановено при допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила, поради което отсъствието на правна възможност, съгласно чл.280, ал.2 ГПК за обжалването му пред касационната инстанция, обуславя правния интерес на страната от исканата отмяна и допустимостта на извънинстанционното производство по чл.303, ал.1 и сл. ГПК. Ответната по молбата страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.306, ал.3 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Съпоставени датата на уведомяване молителя за постановения от въззивния съд съдебен акт, предмет на исканата отмяна - 20.07.2010 год., с датата на подаване молбата за отмяна – 28.07.2010 год., налагат правен извод, че независимо от липсата на конкретно посочено основание по чл.303, ал.1, т.1 – т.6 ГПК установеният от законодателя тримесечен преклузивен срок по чл.305 ГПК е спазен, но същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно последователна практика на ВКС, изразена в т.2 на ППВС № 2/77 год.; ТР на ОСГК на ВС № 23/72ТР, ТР на ОСГК на ВС № 85/86 год. и множеството съдебни актове на отделни състави на ВКС, на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, аналогичен на уредения с чл.231 и сл. ГПК/ отм./ подлежат само влезлите в сила решения, т.е. тези съдебни актове, които формиращи сила на присъдено нещо по отношение на разрешения с тях правен спор по същество, са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Следователно, поради тази особеност на създадения от законодателя с чл. 303 и сл. ГПК извънреден ред за контрол над порочните влезли в сила съдебни актове и целта на института – да премахне при строго определени в закона предпоставки силата на присъдено нещо, произтичащо от последните, същият се явява неприложим по отношение на решенията на въззивния съд, с които първоинстанционното решение се обезсилва като недопустимо и делото се връща за ново разглеждане. Те, както и отменителните въззивни решения не дават разрешение по същество на конкретния правен спор, а делото се връща на първата инстанция именно, за да бъде този спор разрешен, поради което не се ползват със сила на присъдено нещо и нямат правната характеристика на влязло в сила решение по см. на чл.296 ГПК, аналогична на чл.219 ГПК/ отм./. Водим от горното и на осн. чл. 303, ал.1 и сл. ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС