Определение № 1131 от 16.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 625/2010 г.

Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, постановено на 4.12.2009 г. по в.гр.д.№ 1402/2008 г. по описа на ІV-Г състав, с което е оставено в сила решение от 1.2.2008 г. по гр.д.№ 11328/2007 г. на Софийския районен съд, 27-ми състав за отхвърляне предявените от М. Д. М. срещу О. служба „Земеделие и гори”-Панчарево, искове с правно основание чл.97 ал.1 предл.второ алтернатива втора от ГПК вр.чл.11 ал. 2 изр.първо от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Бнако Б. Тропев и на М. Б. Тропев върху нива в м.”Бели камък” от 3,200 дка, нива в м.”Разливището” – 1,500 дка, нива в м.”Чешмата” от 1,000 дка и градина в м.”Чукаро” от 0.600 дка. Недоволен от въззивното решение е касаторът М. Д. М. от гр.С., представляван от адвокат К. В. Р. – И. от С. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК тъй като е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос относно обобществяването на земеделска земя-следва ли да се приеме за титуляр на правото на възстановяване на наследник, чиято претенция е доказана като собственост, но обобществяването на земята се сочи с декларация за непокрити земеделски имоти във връзка с предмета на иска по чл.11, ал. 1 ЗСПЗЗ-прилага две решения на ОСГК. Ответникът по касация О. служба „Земеделие и гори” с.Лозен, район „П.” С. община не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че с оглед удостоверение от 10.07.2006 г., издадено от кметството Л. за вписвания в емлячния регистър на с.Л. от 1949 г. за правото на собственост на наследодателя Б. Б. Тропев липсват доказателства процесните имоти да са внесени в ТКЗС. Взето е предвид, че е представено заявление-декларация без дата за внасяне на 6 дка ниви от праводателя, от което не следва че са процесните тъй като на наследниците са били възстановени други имоти както е и по молбата на ищеца от 10.07.2007 г., поради което искът по чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ е недоказан. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение намира, че касационната жалба е допустима. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение. За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1 т. 2 и т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, когато по него няма съдебна практика или има съдебна практика, но тя не е правилна и трябва да бъде променена, поради което касаторът следва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото въззивния съд разрешение влиза в конфликт с разрешенията на тези въпроси, по които има установена съдебна практика с представяне на влезли в сила решения като се съобрази уеднаквяване, непротиворечива и постоянна съдебна практика, което в случа не е сторено. Обжалваното въззивно решение не противоречи на ТР № 2 от 25.6.1996 г. по гр.д.№ 2/1996 г. на ОСГК на Върховния съд относно предмета на иска по чл.11, ал. 2 ЗСПЗЗ, свързан с правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, относимо към всеки един от претендираните имоти. ТР № 1 от 17.7.2001 г. по гр.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд е свързано с касационното производство по ГПК /отменен/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение