Определение № 618 от 10.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 402/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. /вх.№ 21854 от 11.08.2025 г./ срещу определение на Софийски апелативен съд № 1996 от 28.07.2025 г. по ч.гр.д.№ 1460/ 2025 г., с което е потвърдено определение № 8827/ 08.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 2175/ 2022 г. на Софийски градски съд в тази му част, в която е оставено без уважение искането на М. Д. по чл.83 ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева по подадена частна жалба. Жалбоподателят поддържа, че определението е постановено от незаконен състав, тъй като е издадено от съдии, които са се отвеждали по други дела, по които той е страна. Поддържа незаконосъобразност на определението, тъй като дължимата такса била заплатена и не можело да бъде задължаван да я плати втори път. Същевременно твърди, че е установил всички обстоятелства, въз основа на които претендира освобождаване от такса и отказът това да бъде сторено е съдебен произвол. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол сочи разпоредбата на „… чл.280 ал.1 т.2 ГПК – в нарушение на Съда на Европейския съюз нарушеното ми право на справедлив процес от безпристрастен съд и нарушението на чл.6 от ЕКПЧ.- ограничен достъп до справедлив процес от безпристрастен съд.“. Правен въпрос не е формулиран. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Основното производство е образувано по искова молба, подадена от М. Д. против А. Н. П., предявени са осъдителни искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. С разпореждане от 02.12.2021 г. по гр.д.№ 35554/ 2020 г. Софийски районен съд върнал исковата молба. По жалба на М. Д. срещу това разпореждане било образувано ч.гр.д.№ 2175/ 2022 г. на Софийски градски съд. По това дело с определение № 1371/ 24.01.2025 г. частната жалба на М. Д. Д. била уважена частично, в друга част била отхвърлена. М. Д. подал частна жалба срещу определението на въззивния съд и поискал да бъде освободен от държавна такса. С определение № 8827/ 08.05.2025 г. по ч.гр.д.№ 2175/ 2022 г. Софийски градски съд отхвърлил искането за освобождаване от такса и върнал частната жалба. С обжалваното в настоящето производство определение Софийски апелативен съд потвърдил определението от 08.05.2025 г. в частта, в която е отказано на М. Д. Д. да бъде освободен от заплащане на държавна такса в размер на 15 лева. Приел, че представената от М. Д. декларация по чл.83 ГПК не сочи на невъзможност да внесе такса от 15 /петнадесет/ лева. Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като няма вероятност актът да е нищожен, недопустим или очевидно неправилен, а касаторът /въпреки надлежно дадените указания/, не е формулирал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Това изложение съдържа доводи по същество за незаконосъобразност на определението на Софийски апелативен съд и твърдения за нарушени права на жалбоподателя, но правен въпрос, по който да се допусне касационния контрол, не е повдигнат. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. Липсата на формулиран правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационния контрол. По изложените съображения съдът