Определение по допустимост от 12.08.1999 г. на КС по к. д. № 12/1999 г.

Производството е по чл.149, ал.1, т.2 и т.4, пр.З от Конституцията. Делото е образувано на 5 август 1999г. по искане на група народни представителите и има за предмет разпоредбите на §21, §23, § 24 и §32 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местно самоуправление и местна администрация /ДВ бр.69/99г./- ЗИДЗМСМА, §34,т.1 и § 45 от Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, както и разпоредбите на §1,§2, §3, §4, § 19, ал.4 и §26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местни избори / ДВ бр.69/99г./- ЗИДЗМИ. Производството е във фазата по допустимостта по смисъла начл.19,ал.1 ЗКС. В искането се поддържа, че с предвидените изменения минималният брой жители за създаване на кметство от 100 души да се увеличи на 500 души, а оттук и със следващите изменения на разпоредбите за избиране на кметове се нарушават чл.6, чл.10 и чл.42,ал.1 от Конституцията, както и че текстовете от законите, водещи до посоченото изменение противоречат на чл.3,т.2 от Европейската харта за местно самоуправление /обн. в ДВ бр.28/95г./.Твърди се, че разпоредбата на §32 ЗИДЗМСМА, с която се създава чл.46а /нов/от Закона за местно самоуправление и местна администрация - ЗМСМА нарушава принципа за правовата държава, залегнал в чл.4 от Конституцията, а разпоредбата на §45 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМСМА противоречи на чл.5 от Европейската харта за местно самоуправление.Според подателите на искането още, измененото съдържание на изборната бюлетина за общински съветници - §26 ЗИДЗМИ е в противоречие с конституционния принцип за равно избирателно право и с чл.138 от Конституцията. Последното оплакване е свързано с изискванията за проверка на регистрираните кандидати за кметове и общински съветници по Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, създадени с §19,ал.4 ЗИДЗМИ, което "цели единствено злепоставяне" на кандидатите. Конституционният съд счита, че искането е допустимо. Оспорва се конституционосъобразността и съответствието с международен договор на законови разпоредби от два закона, но тъй като между тях съществува неразривна връзка, обусловена от общата материя - провеждане на избори за органи на местно самоуправление, няма пречка обсъждането им да се обедини в едно дело. Както частта на искането за обявяване за противоконституционност, така и частта за проверка на съответствието с международен договор се включват в правомощията на Конституционния съд по чл.149, ал.1,т.2 и т.4, пр.З от Конституцията. Искането е направено от лица, включени в кръга на субектите по чл.150,ал.1 от Конституцията, имащи право на инициатива за сезиране на Конституционния съд. От формална гледна точка то отговаря на изискванията на чл.17,ал.1 и ал.2 от Закона за конституционния съд /ЗКС/. Предвид предмета на искането, респ. материята, която се урежда с атакуваните норми Конституционният съд счита, че следва да бъдат конституирани като заинтересувани страни по делото Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на регионалното развитие и благоустройството, Националното сдружение на общините в България, Българското сдружение за честни избори и граждански права, Българският център за правата на човека, Българският хелзински комитет. С оглед изложените съображения и на осн. чл.19,ал.1 ЗКС, Конституционният съд: