Решение № 196 от 17.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 20/2009 г.

Решение № 196 от 17.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 20/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. "С" Е. гр. С. е подал касационна жалба против решение № 168/29.08.2008 г. по гр. д. № 104/2008 г. на Пловдивския апелативен съд, с което се отменява решение № 104/30.07.2007 г. по гр. д. № 388/2006 г. на С. окръжен съд, и вместо него се постановява друго с което се отменяват решенията на общото събрание на съдружниците на "С" Е. гр. С., взети на 14.07.2006 г. В жалбата се излагат съображения, че необосновано въззивният съд е приел, че съдружникът С. Д. И. не е редовно уведомен за общото събрание на дружеството проведено на 14.07.2006 г. Неправилно било прието, че призоваването следвало да стане с нотариална покана, тъй като нито законът, нито уставът са въвели изискване за това. Според касатора въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 139, ал. I от ТЗ, а след като релевираните по делото доказателства установяват, че на ответника е връчена покана оформена при отказ с подписите на двама свидетели, нямало основание да се прави извод, че не е спазена процедурата по свикването на общото събрание на "С" ООД гр. С.. П. това, касаторът моли за отменяване на въззивното решение, и вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли изцяло. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя а. М, поддържа жалбата и моли за уважаването й, ведно с присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касация - С. Д. И. от гр. С., ул. "С" № 13а, е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, с който заявява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като същото становище се поддържа в съдебно заседание и от пълномощника му а. Н. ВКС състав на II т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че взетите решения от общото събрание на дружеството проведено на 14.07.2006 г. - за изключване на ищеца, за освобождаването му като управител, за приемане на нов учредителен акт, за промяна на наименованието на дружеството и за представителството му, са незаконосъобразни, тъй като не е спазена императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 ТЗ, съгласно която съдружникът, в случая ищецът, е трябвало да бъде поканен най-малко 7 дни преди датата на събранието. Прието е за установено, че за деня, часа и дневния ред на общото събрание, на ищеца С. Д. И. е била връчена покана от съдружника Д. Т. Д. при отказ, оформен с подписите на свидетелите С. Установено е още, че покана за общото събрание не е връчена на ищеца при отказ чрез нотариус С. Ч., а записаното в протокола за събранието, че съдружникът С. И. е призован "при отказ", според въззивния съд било отразено неправилно. Пловдивският апелативен съд приема, че "ако имаше отказ, то не свидетелите трябваше да го отразят, а нотариусът чрез когото е ставало връчването". Изложени са съображения, че в случая нотариусът е действувал в противоречие с разпоредбите на чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, която правна норма препраща към чл. 41-52 от ГПК , и поради нарушение изискването на чл. 139, ал. 1 ТЗ за редовно връчване на покана до ищеца, въззивният съд е приел че взетите решения от общото събрание на ответното дружество са незаконосъобразни. Въззивното решение е неправилно. Чл. 139, ал. 1 ТЗ постановява, че общото събрание на дружество с ограничена отговорност се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневния ред. Императивният характер на този текст няма предвид начина по който следва да стане връчване на поканата, а това означава, че връчването може да стане чрез нотариус, от съдружник, по пощата, от лицензирана фирма която извършва куриерски услуги, но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, самото връчване трябва да стане лично на съдружника. Няма пречка връчването да стане при отказ, както е станало и в процесния случай, но този отказ трябва да бъде направен от съдружника на когото се връчва поканата за общото събрание, а не от друго лице, независимо от това в какви отношения се намира то със съдружника. Ето защо, неправилно е прието от въззивния съд, че връчването при отказ е могло да стане дори и чрез близките на съдружника съгласно чл. 47, ал. 1 изр. последно ГПК , като в случая съдът неправилно прави аналогии с реда предвиден в ГПК за връчване на призовки и съобщения. Неправилно се приема от Пловдивския апелативен съд в обжалваното решение, че с оглед разпоредбата на чл. 50 ЗННД, която препраща по отношение на връчване на книжа в нотариалното производство към реда за връчване на призовки и съобщения определен в чл. 41 - 52 ГПК , че поканата за общото събрание е трябвало да се връчи на ищеца при отказ от нотариуса - според въззивния съд "ако имаше отказ, то не свидетелите трябваше да го отразят, а нотариусът чрез когото е ставало връчването". Приетото, че нотариусът е следвало да отрази отказа, означава че в този случай въззивният съд счита, че връчването на поканата задължително е следвало да стане чрез нотариус, а както бе отбелязано и по-горе няма задължителен начин за връчване на поканите, както и, че никой от начините на връчване няма приоритет пред другия. Неправилно въззивният съд е приел, че "В протокола от 14.07.2006 г. на Общото събрание е отразено че нот. поканата е връчена при отказ, докато от съдържанието на забележка, изготвена лично от връчващия нотариус С. Ч. е отразено точно обратното: поканата не е оформена при отказ, тъй като според нотариуса връчването на покани според ТЗ ставало лично". Изводът на въззивния съд не се обосновава от събраните по делото доказателства. В протокола от 14.07.2006 г. на Общото събрание е отразено, че "С. Д. И. - редовно уведомен с покана, връчена на 06.07.2006 г. при отказ, оформен с подписите на двама свидетели, не се явява". Следователно връчване, и то при отказ, е имало, но не на нот. покана, а на обикновената покана. Безспорно е, че в процесния случай връчване на покана за общото събрание на ответното дружество чрез нотариус като обективен факт не е осъществено, както е безспорен и фактът, че покана за общото събрание е връчена на ищеца лично от съдружника Д. Д., при отказ който е оформен с подписа на двама свидетели, за което има направено признание и от самия ищец в исковата молба. Настоящият състав счита, че няма пречка поканата да се връчи по този начин, след като връчването не е могло да се извърши чрез нотариус, и то независимо от причините за това невръчване. Предвид изложеното, след като е налице спазено изискването на императивната разпоредба на закона за лично връчване на съдружника на поканата за общото събрание на ответното дружество на 14.07.2006 г., след като е спазен 7 дневният срок, и след като поканата е съдържала дневния ред на събранието, няма основания да се приеме, че същото е проведено при неспазване на процедурни правила. Като е приел обратното въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него се постанови друго с което искът по чл. 74 ТЗ се отхвърли като неоснователен, като на касатора се присъдят направените съдебни разноски.