Определение № 6478 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5233/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от С. К. Т. срещу Определение №4828 от 24.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Пловдив по адм. дело №1191/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-1818-000093 от 18.03.2026 г. на началник сектор в Районно управление (РУ) – Пазарджик към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - С. К. Т. счита, че определението е неправилно. Излага, че предварителното изпълнение на заповедта й причинява значителна и труднопоправима вреда. Тя касае живота и здравето на семейството и детето й, както и евентуална загуба на работното й място. Невъзможността за ползване на СУМПС за срок от шест месеца я лижава от възможност да полага своевременни и адекватни грижи нейното здраве, за здравето на родителите и баба й, както и за здравето нормалното развитие на детето й, което е в [заличен текст] и учи в гр. Паздрджик. Лишена е и от възможност да осъществява нормална трудова дейност, съгласно възложените й ангажименти по договор, за да осигурявам средства за прехрана и за лекарства. Тези последици надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото не могат да бъдат напълно компенсирани при евентуална последваща отмяна на заповедта. Не е собственик на управляваното МПС и не е уведомена за дерегистрацията на автомобила, който е управлявала инцидентно. В деянието й, описано като нарушение в процесната заповед, липсва субективния елемент — вината, поради което липсва съставомерност и оттам липсва нарушение. Несъстоятелни са твърденията на съда, че с прилагането на ПАМ щял да бъде защитен общественият интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Актът за установяване на административно нарушение (AYAH) № 4401559 от 18.03.2026 г., й е съставен в 10.22ч., а още на същия ден, в 10.35ч., собственикът на МПС е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с което са защитени общественияг интерес, както и безопасността за движението по пътищата. Частният интерес от спиране на изпълнението на оспорената заповед надделява над обществения интерес от незабавното й прилагане. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Към частната жалба са представени удостоверение за раждане и ученическа лична карта на С. Г. Н., роден на [дата]., Трудов договор № 3 от 09.09.2024 г., лична карта на С. К. Т.,. Ответникът – началникът на сектор в Районно управление – Пазарджик към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – Пловдим е оставил без уважение искането на С. К. Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-1818-000093 от 18.03.2026 г. на началник сектор в РУ – Пазарджик към ОДМВР - Пазарджик, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП и на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че на жалбоподателя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ, но това не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Изложил е, че на Т. вероятно би се причинила някаква вреда от невъзможността да управлява МПС за периода на приложената ПАМ, но това не влияе пряко на личния й живот и на изпълнението на служебните й задължения. Твърдяната вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя. Липсват твърдения и не са ангажирани доказателства за наличието на нови обстоятелства въз основа на които изпълнението може да се спре. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед № 26-1818-000093 от 18.03.2026 г. на началник сектор в РУ – Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 18.03.2026 г. около 10.22 часа в гр. Пазарджик, на [улица], посока с кръстовището на [улица], С. Т. управлява лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № [рег. номер], собственост на С. Д. Н., който е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 02.12.2025 г. Посочено е, че водачът е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност Т. да управлява МПС, включително до затруднения при придвижването й, с цел упражнявате на трудова дейност. Представени са доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. В първоинстанционното производство е представена полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между С. Д. Н. и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, за МПС с рег. № [рег. номер], с период на застрахователно покритие от 18.03.2026 г. до 17.03.2027 г. Представено е и удостоверение от Гаранционния фонд от което е видно, че към 14.04.2026 г. превозното средство, с регистрационен номер [рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗД „Евроинс“ АД, с начална дата на покритие 18.03.2026 г., 10:35:47 г. и крайна дата на покритие 17.03.2027 г. 23:59:59 ч. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение