Определение № 411 от 04.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 281/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. Г. А., [населено място], срещу определение от 18.01.2012 г. по гр. дело №4962/2010 г. на Софийския градски съд, с което е върната жалбата му срещу решение от 25.11.2011 г. по гр. дело №4962/2010 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допълване на постановеното въззивно решение като просрочено. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението, като твърди, че не е обжалвал въззивно решение от 27.04.2011 г. по гр. дело №4962/2010 г. на Софийския градски съд, а е искал допълването му като се присъдят и лихви върху обезщетенията от датата на деликтите. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. По същество правилен е изводът, направен от въззивния съд, че решение от 27.04.2011 г. по гр. дело №4962/2010 г. на Софийския градски съд не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК и допълването му по реда на чл.250 ГПК може да се иска в едномесечен срок от влизането му в сила. В случая едномесечният срок по чл.250, ал.1 ГПК е започнал да тече на 27.04.2011 г. и е изтекъл на 27.05.2011 г. Ето защо подаденото на 10.11.2011 г. искане за допълване на решението е просрочено. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.