Решение № 5727 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2016 г.

Решение № 5727 от 2.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11741/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Н. В. срещу решение № 1162/1.08.2016 г., постановено по адм. д. № 271/2016 г. по описа на Административен съд-Б. (АС- Б.). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - полицейски орган при Районно управление - Б. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Б. (ОДМВР- Б.), редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмено възражение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1162/1.08.2016 г., постановено по адм. д. 271/2016 г. по описа на АС - Б. е отхвърлена жалбата на Б. Н. В. против Заповед от 28.04.2016 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от Р. С. К., младши инспектор при Районно управление - Б. на ОДМВР- Б.. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС- Б. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с неизпълнение на надлежно издадено устно полицейско разпореждане и във връзка с рег. № 3794р-3970 от 28.04.2016 г. Заповедта е издадена в 19.40 часа на 28.04.2016 г., а Б. В. е освободен в 22.10 часа на 28.04.2016 г. На практика ограничаването на свободното предвижване на жалбоподателя е извършено за два часа и половина, след като е отправено предупреждение от полицейския орган и Б. В. е отказал да изпълни разпореждането му да напусне къщата - музей "Н. В." след приключване на работното време. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка, включително докладна записка УРИ 3794р-3970/28.04.2916 г. и докладна записка УРИ 3794р-3970/28.04.2916 г. относно посетен сигнал за нарушаване на обществения ред и използване на помощно средство - белезници, докладна записка УРИ 3794р-4075 от 4.05.2016 г. от К. Б. К., Р-ч. "КП" при РУ - Б., писмено сведение от С. Б., обяснения от Л. Ю., Г. П., З. Я., Г. Т., Н. К. и протокол за предупреждение УРИ3794р-3972/3.05.2016 г. от 28.04.2016 г. Първоинстанционният съд е провел подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства, като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и лицето, адресат на акта, въпреки че е било предупредено от него, съзнателно да е пречело на органа да изпълни служебните си задължения. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Задачата на полицейските служители В. М. и Р. К. е била да проверят сигнал за нарушаване на обществения ред в къща - музей "Н. В." - гр. Б., а Б. В. въпреки отправеното предупреждение не е пожелал доброволното да напусне къщата - музей "Н. В." независимо, че работното време е приключило т. е. да промени поведението си на участник в скандал, при който се нарушава обществения ред. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която е преследвана при издаването й. Задържането е осъществено на законно основание, доколкото фактите попадат в хипотеза, предвидена в материалния закон - чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС-Б. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон като допълнително следва да бъде посочено, че не е налице незаконно ограничаване на свободата на Б. В. по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на Б. В. е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения, които са били възпрепятствани от поведението на задържаното лице. В случая изпълнението на служебните задължения по опазване на обществения ред не е било възможно да бъдат осъществени от полицейските служители без ограничаване свободното предвижване на лицето, което е отказало доброволно да напусне мястото на възникналия инцидент. Без правно значение са обстоятелствата, свързани с правото на собственост, доколкото сградата, в която е възникнал инцидента е с обществено предназначение и регламентирано работно време. В този смисъл полицейският орган е упражнявал своите правомощия за опазване на обществения ред и оказването на съпротива от страна на жалбоподателя е станало повод за прилагане на ПАМ. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Поради липсата на надлежно представителство на ответната страна в настоящото производство и липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни при този изход на спора.