Определение № 44 от 17.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 283/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 408 от 28.02.2017г. на съдията - докладчик по нохд № 149/2017г. по описа на районен съд гр. Търговище, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС за разрешаване на спор за подсъдност. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Разградския районен съд, предвид наличието на хипотеза по чл.36, ал.3 от НПК - липса на данни в обвинителния акт кога и къде престъплението по чл.212 от НК е довършено. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Внесен е обвинителен акт от прокурор при районна прокуратура гр. Разград срещу Н. Т. Н. за престъпление по чл.212, ал.4, пр.2 във вр. с ал.1, пр.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. С разпореждане на съдията - докладчик от 16.02.2017г. по нохд № 1073/16г. по описа на Разградски районен съд, съдебното производство по делото било прекратено и същото изпратено по компетентност на районен съд гр. търговище по съображения, че в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт като място на извършване на престъплението е посочен гр. търговище. С разпореждане № 408 от 28.02.2017г. съдията- докладчик по нохд № 149/2017г. по описа на районен съд гр. търговище прекратил производството по делото и повдигнал спор за подсъдност. В разпореждането са изложени аргументи, че от обстоятелствената част на обвинителния акт не следва извод, че престъплението по чл.212 от НК е извършено в гр. Търговище, тъй като е посочено, че плащането било реализирано след изповядване на сделката, без да се посочи времето и мястото когато то е било осъществено. Липсата на яснота по този въпрос според съдията - докладчик сочи като компетентен съдът, където е завършено досъдебното производство, а именно съдът в гр. Разград. Върховният касационен съд счита, че компетентен да разгледа делото е Разградският районен съд. В обстоятелствената част на обвинителния акт е упоменато, че св. Е. дал сумата от 11000лв. на подсъдимия след изповядване на сделката. Колко време след нотариалното действие и къде е станало предаването на сумата, не е посочено. Няма съмнение, че престъплението по чл.212 от НК е довършено с получаването без основание на чуждото имущество. Правилата за местната подсъдност определят като компетентен да разгледа делото съда, в района на който е извършено или довършено престъплението, а ако мястото не може да бъде установено – съда, в района на който е завършено досъдебното производство. В случая компетентният съд следва да се определи съобразно правилото на чл.36, ал.3 от НПК, което налага извод за компетентност на Разградския районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО,