Решение № 1671 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2017 г.

Решение № 1671 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен директор на Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" към МРРБ и ръководител на Управляващия орган (УО) на Програмата за трансгранично сътрудничество за предприсъединителна помощ България - Б. Ю. Р. Македония 2007-2013 г. срещу решение № 4827/17.07.2017 г. по адм. дело № 3/2017 г. на Административен съд - С.-град. Р. касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като прави искане за отмяната на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община К. срещу решение № РД-02-14-951/24.11.2016 г. на главния директор на ГД "Управление на териториалното сътрудничество" и ръководител на УО по Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Б. Ю. република Македония 2007 - 2013 г. Излага подробни съображения в писмена форма. Ответникът, община К., взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за правилност пред тричленен състав на Върховен административен съд е решение № 4827/17.07.2017 г. по адм. дело № 3/2017 г. на Административен съд - С.-град, с което съдът е отменил по жалба на община К. решение № РД-02-14-951/24.11.2016 г. на главния директор на ГД "Управление на териториалното сътрудничество" и ръководител на УО по Програмата за трансгранично сътрудничество по Инструмента за предприсъединителна помощ България - Б. Ю. република Македония 2007 - 2013 г. За да достигне до този извод, съдът въз основа на установената фактическа обстановка е направил заключение за неправилно приложение на материалния закон от страна на управляващия орган. Мотивирал е липса на нарушение с доказано финансово влияние, което да е основание за определяне на финансова корекция по основание и размер. Решението е валидно и допустимо, а по същество - правилно като резултат, но на различни от изложените в него съображения, предвид следните изводи от правна страна: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение № РД-02-14-951/24.11.2016 г. на главния директор на ГД "Управление на териториалното сътрудничество" и ръководител на УО по Програмата за трансгранично сътрудничество по инструмента за предприсъединителна помощ България - Б. Ю. република Македония 2007 - 2013 г. Видно от текста на същото, с него определят допълнителни финансови корекции, към вече определени такива, както следва: - финансова корекция в размер на 5 000 евро с ДДС, представляващи допълнителни към вече наложената от 5% до достигане на пълния размер на 25% от стойността на договор № Д-00483/31.07.2012 г. сключен с "Ре-актив" ООД и финансова корекция в размер на 715,14 евро, представляващи коригирана сума на наложената финансова корекция от 5% от стойността на всички допустими разходи, извършени от община К. във връзка с изпълнението на проекта. Като правно основание за издаване на обжалваното решение, ръководителят на УО е изписал нормата на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. При анализ на преписката по делото обаче се установява, че обжалваното решение на ръководителя на УО е издадено за коригиране на вече определени финансови корекции. И по двата пункта на решението - т. 1 и т. 2 ръководителят на УО е посочил, че за изписаните нередности има определена финансова корекция в посочен размер, като по изложени в решението съображения, след направени констатации и препоръки от Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз", размерът на корекциите следва да бъде коригиран като се увеличи. Чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ определя правомощия на ръководителите на Управляващите органи по проектите с писмено решение да определят финансови корекции за нередности, като ги мотивират по основание и размер. При определена финансова корекция с мотивирано решение на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган има компетентност да изменя размера й в строго ограничени хипотези. Ако актът за определяне на финансова корекция с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е обжалван по съдебен ред, единствено в правомощията на съда е да осъществи контрол за законосъобразност върху този акт /виж чл. 130, ал. 2 АПК/. Ако актът за определяне на финансова корекция с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е обжалван по съдебен ред и е станал стабилен административен акт, ръководителят на УО има правомощие да измени акта, като увеличи размера на финансовата корекция и по предложение на сертифициращ или одитен орган, като това правомощие се реализира на основание чл. 74 ЗУСЕСИФ. Последната разпоредба дава принципна възможност за възобновяване на производството по издаване на административния акт, като то се реализира по реда на глава седма на АПК, към която препраща чл. 74 ЗУСЕСИФ. Изричната препратка на чл. 74 ЗУСЕСИФ към чл. 99 и следв. АПК, не дава правомощие на ръководителя на УО да изменя като увеличава размера на корекцията извън основанията и сроковете, посочени в раздел седми АПК и то в случай, че актът, с който първоначално се определя финансова корекция е влязъл в сила, като не е оспорен по съдебен ред. При извършена проверка, тричленният състав на ВАС констатира, че никъде в обжалваното решение ръководителят на УО не е посочил с кой предходен акт е определен размер на финансова корекция; дали този акт е бил обжалван по съдебен ред; дали е стабилен административен акт; какви са основанията по чл. 99 АПК да възобновяване на административното производство и реализирана ли е процедурата по възобновяването му. На л. 64 по делото е представено копие от писмо изх. № 99-00-2-33/4/ от 24.11.2016 г., с което ръководителят на УО изпраща на кмета на община К. обжалваното решение. Видно от текста на това съпроводително писмо, същото е именовано като такова относно "възобновяване на нередност", а обжалваното решение е представено като решение за възобновяване на нередност. Наименоването обаче на решението като такова по възобновяване на нередността не изпълнява изискванията на чл. 99 и следв. АПК за спазване на процедурата по възобновяване на административното производство, към която препраща чл. 74 ЗУСЕСИФ. Предвид гореизложеното, съдебният състав на седмо отделение на Върховен административен съд прави извод за незаконосъобразност на обжалвания акт - решение № РД-02-14-951/24.11.2016 г. на главния директор на ГД "Управление на териториалното сътрудничество" и ръководител на УО по Програмата за трансгранично сътрудничество по инструмента за предприсъединителна помощ България - Б. Ю. република Македония 2007 - 2013 г. поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по издаването му. Същият има характер на акт с правно основание чл. 74 ЗУСЕСИФ, издаден без ръководитерят на УО да изпълни процедурата, разписана в глава седма на АПК, към която препраща нормата на чл. 74 ЗУСЕСИФ. За пълнота на изложението, съдът посочва, че отмяната на обжалвания административен акт на посоченото основание, не е пречка за реализиране от страна на ръководителя на УО на производството по глава седма АПК при спазване на процедурата, регламентирана в кодекса, във връзка с чл. 74 ЗУСЕСИФ. Изискването на чл. 99 АПК актът, производството по който се възобновява, да е стабилен като не трябва да е обжалван по съдебен ред, предполага изричното посочване от страна на органа, производството по кой акт се възобновява и констатация досежно неговата стабилност като необжалван по съдебен ред. При промяна единствено в размера на определената финансова корекция, следва да се отчете стабилността на първия акт в частта досежно констатираните нарушения и техния характер на "нередности" по смисъла на приложимия регламент. Обжалването на акта по съдебен ред от своя страна преклудира правото на ръководителя на УО да възобнови производството по реда на чл. 99 и следв. АПК. Предвид гореизложеното, като е отменил обжалваното решение № РД-02-14-951/24.11.2016 г. на главния директор на ГД "Управление на териториалното сътрудничество" и ръководител на УО по Програмата за трансгранично сътрудничество по инструмента за предприсъединителна помощ България - Б. Ю. република Македония 2007 - 2013 г., първоинстанционният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на община К. се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 300 лв. /триста лева/, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.