Решение № 466 от 20.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Копривщица, представляван от председателя Р. Х., подадена чрез пълномощника адв. Пенчев, срещу Решение 759/12.06.2024 г., постановено по адм. дело 289/2024 г. по описа на Административен съд София-област, с което по жалба на П. Т. З. е отменена разпоредбата на чл. 21, т. 1 и т. 2 от Наредба за цени на услуги на територията на Община Копривщица, приета с Решение 337/27.04.2023 г. по протокол 58/27.04.2023 г. на Общински съвет Копривщица. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и противоречие с целта на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че Дирекция на музеите Копривщица е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, а компетентният орган, който определя и се разпорежда с финансовите средства в общините е общинският съвет. Поддържа становище, че наредбата е приета по надлежния ред, а именно, че проектът за промяна на цените за входните билети в ДМК и такси е бил публикуван на сайта на общината, има изготвени мотиви за приемане и анализ на съответствието. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена депозираната жалба. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът П. Т. З., оспорва чрез пълномощника си адв. Бойчев в писмен отговор основателността на касационната жалба. Счита, че неправилно обаче първоинстанционният съд е отменил оспорената част от наредбата вместо да я прогласи за нищожна. Представя списък с разноски и писмени доказателства: препис от Определение 8216/03.07.2024 г. на ВАС, Първо отделение по адм. дело 6427/2024 г., препис от Решение 2041/17.06.2024 г. на Административен съд - Велико Търново, десети състав, постановено по адм. дело 201/2024 г., препис от Решение 8239/01.10.2024 г., постановено по адм. дело 3098/2023 г по описа на Административен съд Пловдив и препис от Решение 11837/04.11.2024 г., постановено по адм. дело 4895/2024 г. на ВАС, Първо отделение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-област е била разпоредбата на чл. 21, т. 1 и т. 2 от Наредба за цени на услуги на територията на Община Копривщица, приета с Решение 337/27.04.2023 г. по Протокол 58/27.04.2023 г. на Общински съвет Копривщица на основание чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА и вр. чл.37, ал.3 от ЗНА, както следва: Чл. 21. Цени на билетите за обход на музеите се заплаща, както следва: т.1 Билети за един музей: За възрастни - 5.00 лв.; За учащи и пенсионери - 2.00 лв.; Т.2 Билети за всички музеи: За възрастни - 15.00 лв.; За учащи и пенсионери - 6.00 лв.; Семеен билет /за семейства с деца до 18-годишна възраст/ - 30.00 лева. За да отмени подзаконовите текстове, съдът, след извършена служебна проверка за законосъобразност на основание чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК, е преценил, че оспорваният текст на наредбата е в противоречие с чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), съгласно който цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Решаващият съдебен състав е счел, че не е предвидено общинските съвети да определят цените на входните билети в общинските музеи, поради което Общинският съвет Копривщица не е бил компетентен да приема атакуваните текстове от наредбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като краен резултат, със съображения, различни от изложените в касационната жалба. Въпреки че съдът е посочил, че Общинският съвет Копривщица не е бил компетентен да приема атакуваните текстове от наредбата той е отменил същите като незаконосъобразни. Член 187, ал. 2 ЗКН предвижда, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. По този начин специалният закон изключва от компетентността на общинския съвет правомощията за определяне на цените за вход на музеи, финансирани от бюджета на общината. В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е констатирал този порок, посочвайки изрично, че Общински съвет Копривщица не е компетентен да определя с наредба цените на входните билети за музеи, но неправилно е определил неговата тежест. Липсата на компетентност на общинския съвет има юридическа последица - ищожност на оспорената разпоредба, а не нейната незаконосъобразност. В това отношение касационната съдебна инстанция споделя доводите на ответника по касация. Неоснователни са твърденията, че общинският съвет е компетентен да определя цените на входни билети за музеи, които са на бюджетна издръжка на общината, като част от правомощията му да определя и да се разпорежда с бюджета на общината. Специалният закон изключва това правомощие от компетентността на общинския съвет. С оглед на изложеното решението следва да отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което разпоредбата да се обяви за нищожна. При този резултат по спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски пред двете инстанции в размер общо на 2 943 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на спора и извършената работа от пълномощника на П. Т. З..