Определение № 8590 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Д. П. С. от гр. Варна, подадена чрез упълномощен адвокат С. Спасов, против определение № 4680 от 08.05.2024 г., постановено от Административен съд - Варна, XXII състав, по адм. д. № 700/2024 г. С частната жалба се оспорва извода на съда за недопустимост на жалбата и на образуваното съдебно производство, като се излагат подробни съображения, че отказът на „Банка ДСК” АД, в качеството ѝ на „обществена организация”, да предостави документи по банков кредит, представлява отказ за извършване на административна услуга, който подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателят счита, че при преценка естеството на правоотношението между него и ответника във връзка с исканите документи, съдът неправилно не е приел самостоятелността на това правоотношение спрямо облигационното кредитно правоотношение. В подкрепа на този извод посочва, че за исканата услуга - копия на документи, банката е предвидила включително съответната такса в Тарифата за физически лица /в сила от 15.04.2024 г./. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане по същество. Претендира разноски за частното съдебно производството. Ответникът – "Банка ДСК" АД, оспорва частната жалба с писмено възражение по реда на чл. 232 АПК, подадено чрез упълномощен служител с юридическо образование В. Илиева. Пледира за оставяне в сила на обжалваното определение по съображения, че достъпът до исканите от жалбоподателя копия от документи не е административна услуга, предоставяна от банката и не е налице мълчалив отказ същите да бъдат предоставени. Поддържа, че отношенията между жалбоподателя и банката не са административни. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 4680 от 08.05.2024 г. е оставена без разглеждане жалбата на Д. П. С. от гр. Варна, чрез адв. Спасов, против мълчалив отказ на „Банка ДСК“ АД по молба вх. № 16-10-03426/4.03.2024 г. и производството по адм. дело № 700 от 2024 г. по описа на Административен съд – Варна е прекратено. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че „Банка ДСК“ предоставя обществени услуги по смисъла на §1, т. 12 от Допълнителни разпоредби /ДР/ на Закона за електронното управление /ЗЕУ/, но в случая исканата услуга не е такава. Според съда жалбоподателят е направил искане да се снабди с документи във връзка със сключен договор за кредит, по който е поръчител, но не е налице мълчалив отказ, тъй като отправеното искане не е свързано с издаването на административен акт или услуга. В подкрепа на този извод е изложено, че предоставянето на документи и информация относно отпуснат кредит не представлява административна услуга, тъй като между жалбоподателя и „Банка ДСК“ АД е възникнало облигационно правоотношение, а не административно. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но с коригиращи мотиви. С депозираната по електронна поща молба от 23.02.2024 г. /л. 11 от първоинстанционното дело/, в качеството си на поръчител по договор за кредит с „Банка ДСК“ АД, по който синът му Р. С. е кредитополучател, Д. С. е поискал „Банка ДСК“ АД да му предостави следните документи: "1. документи въз основа на които сте извършили оценка на кредитоспособността на Р. С., въз основа на която сте му предоставили банковия кредит; 2. Договор за кредит с всички негови приложения, включително погасителен план; 3. Анекси, с които са договаряни промени в първоначалните условия на кредита, заедно с всички техни приложения; 4. Всички документи за реално предоставяне на договорената сума; 5. Всички документи за погасяване на предоставената кредитна сума и на договорените за нея лихви и такси, включително от изпълнително дело 201471104006224". На електронна поща на упълномощения адвокат С. Спасов банката е изпратила договор за кредит, договор за поръчителство и общи условия, като с писмо с рег. №16-10-04186/1/02.04.2024 г. го е уведомила, че документите за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя не следва да му бъдат предоставяни, след като не са издадени за молителя, не произхождат от него и не са налице документи за съгласие или др. документ. Обосновано първостепенният съд е преценил, че „Банка ДСК“ АД предоставя обществени услуги по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗЕУ, която разпоредба регламентира, че тези услуги са образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови в т. ч. застрахователни и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги. Банковите услуги, предоставяни от ответника се извършват въз основа на лиценз за извършване на банкова дейност по чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, издаден от Българска народна банка /БНБ/, публично достъпен на интернет страницата на „Банка ДСК“ АД /заповед № РД-22-2251 от 16.11.2009 г. на управителя на БНБ/. Съгласно чл. 68 ЗКИ банката създава и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента, основанието, условията и размера на кредита и неговото обезпечение, решението на компетентния орган за отпускане на кредита и всички други данни, свързани със сключването и изпълнението на договора. Дори и да се приеме, че задължението на „Банка ДСК“ АД да поддържа информацията по чл. 68 ЗКИ има административен характер и представлява част от административно правоотношение, то това административно правоотношение се осъществява между нея и БНБ като орган, в чиито правомощия е регулирането и осъществяването надзор върху дейността на другите банки в страната /в този смисъл Определение № 406 от 7.06.2023 г. по к. ч. т. д. № 84/2023 г. на ВКС/. Изложеното е обосновано включително от разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗКИ, по силата на която БНБ упражнява надзор върху дейността на банките и когато е приложимо, на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със смесена дейност, за да установи спазването на изискванията на този закон и на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на издадените актове по прилагането им за осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен капитал. Вярно е, че според цитираната от жалбоподателя Тарифа за физически лица, в сила от 15.04.2024 г., банката е предвидила такса за копие на банков документ/договор за кредит, платежен документ или др./ Тарифата е достъпна на интернет страницата на „Банка ДСК“ АД, раздел „Индивидуални клиенти“, секция „Архив с документи“, стр. 34.. Изложеното обаче не означава, че услугата по предоставяне на тези копия представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЕУ, която да подлежи на контрол за законосъобразност пред административните съдилища. Предвид надзорните функции на БНБ съгласно ЗКИ, контролът за законосъобразност на отказа /пълен или частичен, изричен или мълчалив/ да бъдат предоставени документи от кредитните досиета на физическите лица, съхранявани от банките, следва да бъде осъществяван именно от БНБ като специализиран регулаторен орган. По правилата на чл. 132, ал. 2, т. 4 АПК, на съдебно оспорване ще подлежат актове на органите на Българската народна банка. Изложеното обосновава процесуалната недопустимост на жалбата до Административен съд – Варна, поради което правилно е била оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК, а производството по делото е било прекратено. По тези съображения и с гореизложените коригиращи мотиви обжалваното определение следва да се остави в сила, защото е правилно като краен резултат. С оглед изхода на правния спор претенцията на частния жалбоподател за възлагане на направените в производството разноски е неоснователна. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,