Определение № 302 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 319/2009 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от С. М. Г. от гр. К.,чрез процесуалния си представител-адвокат М. против определение № 1* от 31.10.2008г. по гр.д. № 3188/07г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 168 от 04.04.2005г.по гр.д. № 54/2004г.на Карловски районен съд и е прекратено производство по делото. Счита същото за неправилно,постановено в нарушение на закона, поради което иска то да бъде отменено и делото да бъде насрочено за разглеждане на подадената молба за отмяна. Срещу така подадената частна жалба не е подаден отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови лични права. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовна. Същата е и допустима,пред вид на обстоятелството,че се обжалва определение,което прегражда по-нататъшното развитие на делото,в която хипотеза - достъпът до обжалване –не е предпоставен от преценка на допустимостта на подадената частна жалба. Разгледана по същество- същата е неоснователна. С. М. Г. е подал молба за отмяна на влязлото в сила решение №168 от 04.04.2005г.по гр.д. № 54/2004г.на Карловски районен съд на основание чл.231 б.”а”от ГПК/отм./,като новото доказателство,на което се е позовал е удостоверение № 132 от 6.03.2007г.на Пловдивски университет”Паисий Хилендарски”,съгласно което –за периода 24.02.2003г.-23.02.2004г.-ответникът П. С. Г. не е получил заверки по учебните дисциплини и не е бил допуснат до полагане на изпити. Върховният касационен съд като е счел,че така подадената молба е просрочена, тъй като е входирана след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл.232 ал.1 от ГПК/отм./от влизане в сила на решението,чиято отмяна се иска- я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство. С настоящата частна жалба се обжалва това определение на ВКС. Обжалваният акт е правилен. Производството по чл.231 от ГПК/отм./ е извънинстанционно и тъй като се развива след като решението е влязло в сила и процесът е приключен,то е допустимо само при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания и само в законоустановените по чл.232 ал.1 от ГПК/отм./ срокове. В случая спорът е дали предвиденият тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението се включва в едногодишният срок от влизане на решението,чиято отмяна се иска в сила. Отговорът на този въпрос е положителен. Законодателят е предвидил едногодишен пределен срок от влизане на решението в сила,в който страната може да прави искане по реда на чл.231 от ГПК/отм./. Този срок е преклузивен и с пропускането му се погасява правото на страната. Предвиденият тримесечен срок от узнаване на обстоятелството,което служи като основание по чл.231 б.”а”от ГПК/отм./ важи само в рамките на пределния едногодишен срок от влизане на решението,чиято отмяна се иска в сила. В този смисъл възражението на частния жалбоподател,че е подал молбата за отмяна на 21.05.2007г.в рамките на тримесечният срок от узнаване на обстоятелството /от 6.03.2007г.,когато му е издадено удостоверението от Пловдивски университет ”Паисий Хилендарски”,на което той се позова/ е неоснователно,защото молбата е подадена след изтичане на едногодишния преклузивен срок от 20.07.2005г.,когато е влязло в сила решение №168 от 04.04.2005г.по гр.д. № 54/2004г.на Карловски районен съд. Горното мотивира съда да приеме обжалваното определение за постановено в съответствие със закона, поради което и състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд