Определение № 126 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1624/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. О. против определение № 226/14.04.2020 г. по гр.д. № 4024/2019 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба против решение № 176/23.07.2019 г., постановено от Окръжен съд Шумен по в.гр.д.№ 199/2019 г. С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решение № 259/22.03.2019 г. по гр.д. № 2253/2018 г. по описа на РС-Шумен в частта, с която е отхвърлен предявения от М. А. О. против „Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за разликата над 3325,81 лв. до пълния предявен размер от 8 484,16 лв., представляваща платена без основание сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 21.03.2006 г. и в частта, с която е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 170,88 лв., представляваща обезщетение за забава на претендираната главница за периода от 26.01.2016 г. до 03.08.2018 г.. С определение № 213 от 22.07.2020 г. настоящото частно производство е спряно, на основание чл.292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. На 23.02.2022 г. е постановено решение по посоченото тълкувателно дело, поради което са налице предпоставките за възобновяване на ч. гр.д. № 1624/2020 г. Частната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Обжалваното определение на ВКС е в съответствие с възприетото от ОСГТК на ВКС разграничение на гражданските и търговските дела при дефиниране необжалваемостта на постановени по тях въззивни решения, съобразно критериите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК - видът на делото, с оглед неговия предмет, и цената на иска. В мотивите на приетото тълкувателно решение, които също имат задължителен характер за съдилищата в Република България, е прието, че в съответствие с обективния критерий – паричната оценка на предмета на делото, „въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правния спор“. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС е приело също така, че до приемането на ЗИД на ГПК – ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г., не са предвидени изключения, при които качеството на лицето – страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото, като качеството „потребител“ на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито рефлектира върху обжалваемостта на въззивния съдебен акт. Съобразно принципните постановки на постановеното Тълкувателно решение и неприложимостта на създаденото ново процесуално правило на чл.113 – след приемане на ЗИД ГПК, обн. ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г., тъй като към момента на влизането му в сила въззивното производство не е било висящо, тъй като решението по него е постановено на 23.07.2019 г., формираният извод за недопустимост на касационната жалба на М. А. О. следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,