Определение № 476 от 17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 487/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 във вр. с чл.275,ал.2 и чл.262,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. фирма ООД- Т. А. против определение от 10.12.2009 г. по ч.гр.д. № 4784/2009 г. на СГС, с което се връща подадената частна касационна жалба против определение от 18.06.2009 г. по гр.д. № 4784/2009 г. на СГС, с което се потвърждава определение на СРС за прекратяване на гр.д. № 31677/2008 г. при висящ процес на основание чл.126,ал.1 ГПК. Ответниците по частната жалба Х. ЕООД-София и ЛСХ П. ЕООД-София не са подали отговор. ВКС-І т.о., за де се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е прието, че въпреки двукратно дадените му указания, жалбоподателят не е представил доказателства за внесена д.т. 15 лв. и изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Определението е правилно. Единственият довод на частния жалбоподател, че били налице особени непредвидени обстоятелства, поради което моли за възстановяване на срока, не е предмет на това производство. По молбата за възстановяване на установения от закона срок следва да се образува производство за произнасяне след влизане в сила на настоящето определение, защото тогава се открива възможността за възстановяване на пропуснатия срок, тъй като между тези конкуриращи права на засегнатата страна съществува връзка на преюдициалност. Не може да бъде възстановен срок, който не е започнал да тече или не е пропуснат. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна. Затова следва да се потвърди обжалваното определение, и тъй като се открива възможност за възстановяване на пропуснатия срок, следва се изпрати делото на СГС за произнасяне по искането по чл.64 и сл. ГПК. Там ще се преценява доказани ли са особени непредвидени обстоятелства и то непреодолими. Водим от горното, ВКС-І т.о.