Определение № 173 от 13.04.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Ф. К. против определение № 7 от 06.01.2010г. постановено по гр.д. № 525/2009г. на Смолянски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1* от 21.10.2009г., постановено по гр.д. № 216/2009г. на РС-Смолян, с което е прекратено делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалната норма на действащия ГПК, поради това, че съдът е формирал извода за липса на правен интерес в нарушение на материалния закон – чл. 14 от ЗСПЗЗ и преди да установи, че възстановения на ответниците имот се припокрива с претендирания от ищцата. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на това, че въпросът за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато негов предмет е имот, който частично е признат за възстановяване и частично е отказан на ищеца е възстановен на ответниците е разрешен от вэззивния съд в противоречие с ТР № 1/1997г., разрешава се противоречиво и защото разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т. 1- 3 от ГПК. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Обжалваното определение следва да се допусне до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, защото е постановено при неправилно прилагане на ТР № 1/1997г. В т.2 от него е разгледана и хипотезата, когато след приключване на административната процедура е постановено решението по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и възможността решението на ПК да бъде изменено на основание чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ поради наличие на ново обстоятелство. Обжалваното определение подлежи на касационен контрол и защото формулираният въпрос за допустимостта на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, когато процесния имот не е признат за възстановяване на ищеца, а е възстановен на ответника и е приключила административната процедура се разрешава противоречиво от съдилищата. Според едни състави се приема, че щом е приключила административната процедура не може да се развие производство по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако ищците не са заявили за възстановяване този имот и има влязъл в сила отказ за тях, защото те не са били страни по преписката пред ПК и в тяхна полза не може да се издаде административен акт дори в хипотезата на чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. / Определение № 482 от 24.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 336/2009 г., II г. о., ГК/ Според другото становище, искът по чл.14, ал.4от ЗСПЗЗ е допустим и при приключила процедура пред ОСЗГ, защото с решението за възстановяване се определя само обекта на реституция, а лицата, в чиято полза тя е постановена могат да се променят от ПК на основание чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ въз основа на решението по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ и без ограничение във времето. /В този смисъл са Р № 1204/29.12.2008г. по гр.д. № 5268/07г., Р № 206/05.03.2009г. по гр.д. № 278/2008г. на І гр.о., Р № 474/09.06.2009г. по гр.д. № 4485/2007г. ІІ Ігр.о., ОПР. 388/13.07.2009г. по гр.д. № 372/09 І гр.о./ Затова съдът намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касация.. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Предявен е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ от Н. К., като наследник на Ф. Ф. И. /Филип В. Ф. досежно нива от 8,547 дка, който твърди, че е възстановен на ответниците – наследници на К. Б. С. като част от имот 031001 с площ 18,600 дка. иглолистна гора в землището на с. Б. е заявила за възстановяване нива от два дкя в м. “Л“Лъга” и нива от 0,4 в м. “Л”, всички в землището на с. Б.. ПК е признала за възстановяване нивата от 0,2 дка и е постановила отказ за нивата от 0,4 дка. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е възприел изводите на РС, че чрез иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ не може да се претендира имот с по-голяма площ от заявения пред ПК, че този иск не може да се предявява след приключване на производството пред ПК, че решенията й са стабилни административни актове, които не могат да се изменят, включително и относно лицата след влизането им в сила, че нормата на чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ е неприложима, защото от постановяване на решението по преписката на ищците е изтекъл срок по-дълъг от 2 години, а след изтичането му съгласно чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ не може да се изменят на никакво основание решенията на ПК. Съдилищата по същество са се позовали на ТР № 1/1997г. Определението е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Предпоставка за предявяване на установителния иск за собственост към минал момент по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес от предявяването му, а той се обуславя от наличието на правен спор относно въпроса кому да се възстанови конкретен имот и от възможността при успешно доказване и уважаване на иска, ищецът, комуто е отказано възстановяване на правото на собственост да иска изменение на решението относно лицата, в чиято полза е възстановена собствеността на основание чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Само в спорното исково производство може да се разреши възникналия спор между страните на кого от претендиращите за един имот, определен за реституция от ПК, принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Конститутивното действие на решението на ПК се свързва с това, че то определя предмета на реституция в съществуващи, респективно възстановими реални граници или с план за земеразделяне, но не и относно лицата. По отношение на лицата, в чиято полза, или вреда е постановено решение от ОСЗГ, тя може по искане на заинтересованите лица да го изменя / чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ/ За тази възможност, законодателят не е определил срок, тъй като се препраща към реда и условията на чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ, но не и към визирания в нея срок. За предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил краен срок и обстоятелството, че на ответниците вече е възстановен с влязло в сила решение конкретен имот не е пречка, а напротив е предпоставка за предявяване на този иск. За да е допустимо предявяване на иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е необходимо най-малко да е признато правото на възстановяване на собствеността за имота на една от страните, или правото на собственост върху него да е вече възстановено. Този иск е недопустим когато имота изобщо не е заявен пред ПК от страните по спора,, или и за двете страни има влязъл в сила отказ за признаване и възстановяване, включително и за правото на обезщетение за него. Това е смисълът, вложен в ТР № 1/1997г. В мотивите по т.2 от същото изрично е разгледана и хипотезата, когато производството по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ се е развило след приключване на административното производство, като в този случай постановеното решение, с което е разрешен спора за материално право е преценено като ново обстоятелство за изменение решението на ПК относно лицата. ВКС не се е произнасял със задължителна практика за недопустимост на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ако административната процедура е приключила. С това решение е акцентирано на това, че спора за материално право може да се развие и преди приключване на административното производство и в този случай иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ може да се развие и следва да се разгледа преди приключването му, От това обаче не следва обратния извод – че след приключването му, иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е недопустим и това е изрично подчертано в т.2 от мотивите към ТР № 1/1997г. Не съставлява пречка за предявяване на иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ това, че административното производство е приключило за ищеца с влязъл в сила отказ, или заявената пред ПК площ е по-малка от претендираната по този иск, когато имота по исковата молба е възстановен на ответника, тъй като този административен акт, а дори да бе решение на съда по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, не създава сила на присъдено нещо относно правата на ищеца и относно това кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Обстоятелството, че ищецът е заявил пред ПК по-малка площ от колкото претендира пред ПК е обстоятелство, което следва да се цени по същество, но не е основание за недопустимост на иска за допълнително претендираната площ. Допустимоста на иска се обосновава с това, че претенедирания по иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ имот е поне признат, или възстановен вече на ответника в този обем. Обжалваното определение е неправилно и поради противоречие с процесуалния закон, тъй като изводът за липса на правен интерес е формиран от съда преди да изследва идентичността на имота по исковата молба с възстановения на ответниците имот. По изложените съображения, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, както и оставеното с него в сила определение на РС. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение