Определение № 50002 от 21.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2371/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. В. от [населено място] срещу решение № 61 от 02.07.2021 г. по в. т. д. № 143/2021г. на Варненски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 260384 от 18.12.2020 г. по т. д. № 2009/2019 г., са отхвърлени предявените от касатора срещу „Обединена Български Банка“ АД, [населено място] и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] искове с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответниците: сумата 25 500 лева – част от получен и невърнат кредит по договор за банков кредит от 27.11.2007 г., сключен със „СиБанк“ ЕАД, 1000 лева – част от договорна лихва за периода 21.10.2012 г. - 05.09.2013 г., 1000 лева – част от законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013 г. въз основа на заповед за изпълнение № 6862/08.08.2013 г. по ч. гр. д.№ 11695/2013 г. на Варненски районен съд. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода, че вземанията по процесния договор за кредит не са погасени по давност, като подробно е аргументирано становището, че давността не следва да се счита прекъсната с извършените изпълнителни действия след перемирането на образуваното срещу касатора изп. д. № 20138070400326 на ЧСИ Надежда Д., настъпило на 11.03.2016 г. Като неправилно касаторът преценява и становището на въззивния съд, че доколкото това принудително изпълнение е било висящо към 26.06.2015 г. – датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, приложимо за същото е ППВС № 3/1980г., според което през времетраене на изпълнителното производство давност не тече. Релевира оплакване и за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че решаващият състав се е произнесъл по правилността на изводите на първата инстанция досежно спирането и прекъсването на давността, с което е излязъл извън предметния обхват на въззивната жалба на „Обединена българска банка“ АД, съдържаща доводи единствено срещу приложимостта на чл. 125, ал. 1 ЗЗД при солидарност на дълга в изпълнителното производство. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Прекъсва ли се погасителната давност от изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемпция по изпълнителното дело; 2. Приложимо ли е даденото с т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства и следва ли да бъде зачетена изтеклата преди 26.06.2015 г. погасителна давност за вземането, предмет на висящото изпълнително дело; 3. В контекста на уважен от първоинстанционния съд иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК, има ли право въззивният съд да се произнесе служебно по правилността на изводите на първоинстанционния съд досежно спирането и прекъсването на давността при липса на възражения в този смисъл във въззивната жалба“. По отношение на първите два въпроса се поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) с позоваване съответно на: решение № 371 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г. на IV г. о., решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на IV г. о., решение № 10 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на III г. о. и определение № 290 от 25.04.2018 г. по гр. д. № 3217/2017 г. (за въпрос № 1); решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на IV г. о., определение № 735 от 06.11.2019 г. по гр. д. № 3982/2019 г. на III г. о., решение № 130 от 23.12.2015 г. по т. д. № 855/2011 г. на I т. о., решение № 324 от 28.12.2015 г. по гр. д. № 6730/2013 г. на III г. о., решение № 456 от 30.12.2015 г. по гр. д. № 4894/2013 г. на IV г. о. и решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на IV г. о. (за въпрос № 2). За въпрос № 1 бланкетно е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По отношение на последния въпрос се поддържа, че даденият от въззивния съд отговор е очевидно неправилен по съображенията, изложени в касационната жалба. Ответникът по касация – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 08.10.2021 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация – „Обединена Български Банка“ АД, [населено място] – не е депозирал писмен отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. По делото е безспорно, че: На 21.08.2013 г., по молба на „СиБанк“ ЕАД (чиито правоприемник е „Обединена Българска Банка“ АД), срещу „М. 99“ ООД – кредитополучател по договор за банков кредит от 27.11.2007 г., настоящия касатор Л. И. В. и Г. М. Л. – солидарни длъжници, е образувано изп. д. № 20138070400326 на ЧСИ Надежда Д. за събиране вземанията на банката по изпълнителен лист от 20.08.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 6862/08.08.2013 г. по ч. гр. д.№ 11695/2013г. на Варненски районен съд; В съответствие с възложеното му от взискателя, съдебният изпълнител е направил пълно проучване на имущественото състояние на тримата длъжници и е предприел изпълнителни действия по отношение на ипотекирания за обезпечение на вземането на банката недвижим имот (собственост на дружеството), като са проведени множество публични продани; По молба от 11.06.2019 г. на „Обединена Българска Банка“ АД (правоприемник на първоначалния взискател „СиБанк“ ЕАД), за събиране на вземанията по същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело – № 20198070400397 на ЧСИ Надежда Д., което е присъединено към предходното изпълнително дело № 20138070400326; По отношение на ищеца-длъжник Л. И. В. са предприети изпълнителни действия на 11.03.2014 г., когато е наложен запор върху притежавания от него дружествен дял от капитала на „М. 99“ ООД и на 29.05.2018 г., когато е наложен запор върху вземанията му по негови банкови сметки. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове по чл. 124 вр. чл. 439, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че процесните вземания не са погасени по давност и поради това са дължими. За приложима в случая, на основание на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и с оглед настъпилата преклузия за оспорване на заповедта за изпълнение, е счел общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Според решаващия въззивен състав, към момента на предявяване на иска тази давност не е изтекла, тъй като: Давността за процесните вземания е прекъсната с образуването на 21.08.2013г. на изп. дело № 326/2013 г.; Съобразно ППВС № 3/1980 г., до 26.06.2015г. – датата на приемане на Тълкувателно решение № 2/2013 – давност не е текла; След 26.06.2015 г. възобновената погасителна давност е прекъсната с налагането на запор върху банкови сметки на длъжника Л. В. съгласно молба на взискателя с посочване на изпълнителния способ и разпореждане на съдебния изпълнител от 29.05.2018 г., от която дата до образуването на настоящото исково производство през 2019 г. 5-годишната давност не е изтекла. Въззивният съд е споделил извода, че на 11.03.2016 г. е настъпила перемпция по изп. д. № 20138070400326, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, считано от 11.03.2014 г., когато е бил наложен запор върху дружествените дялове на ищеца от капитала на „М. 99“ ООД. Приел е обаче, че това обстоятелство е ирелевантно за давността, като е споделил практиката на ВКС, обективирана в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/20202 г. на IV г. о., според която: Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист; Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право; Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело; Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Съставът на Варненски апелативен съд е отчел наличието на спор в съдебната практика по въпроса за действието на Тълкувателно решение № 2/2013 г. и висящото в тази връзка тълк. дело № 3/2020 г. ОСГТК, но е преценил, че резултатът по настоящото дело не би се променил, дори и да се приеме, че давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като давността за процесните вземания следва да се счита прекъсната с налагането на запор върху дружествените дялове на ищеца, вписан в Търговския регистър на 20.03.2014 г., като започналата да тече от този момент нова давност е прекъсната с предприемането на действия за принудително изпълнение през 2018 г. По така изложените съображения въззивният съд е счел, че исковете са неоснователни и след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил същите. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора въпрос № 1, касаещ значението за давността на изпълнителните действия, извършени след настъпване на перемпция на изпълнителното дело съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, отговарят на общото изискване да са обуславящи за изхода на конкретното дело. По отношение на него обаче не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е решен изцяло в съответствие с формираната след образуване на касационното производство задължителна съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГТК, съгласно което: Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. По отношение на втория въпрос, свързан с приложимостта на т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въззивният съд е преценил, че дори същото да се счита приложимо към висящите изпълнителни производства, в случая това не променя извода за давността, тъй като от датата на последното валидно изпълнително действие спрямо ищеца – налагането на запор върху дружествения му дял от 11.03.2014 г. – до датата на следващото изпълнително действие през 2018 г. петгодишната давност не е изтекла. Независимо от това, по отношение на този въпрос не е налице и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, защото същият е решен изцяло в съответствие с отговора, даден в приетото след подаване на касационната жалба Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ОСГТК, според което: Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК. На последно място, не може да се счете, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, в какъвто смисъл е поставеният въпрос № 3. Въззивният съд е взел предвид, че в подадената от „Обединена Българска Банка“ АД въззивна жалба са релевирани оплаквания единствено против приложимостта на чл. 125, ал. 1 ЗЗД при солидарност на дълга в изпълнителното производство, но е преценил, че е длъжен и служебно да провери правилността на изводите на първоинстанционния съд досежно спирането и прекъсването на давността, тъй като относимите разпоредби имат императивен характер. Тази негова преценка е изцяло в съответствие със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС за служебно прилагане на императивните правни норми, каквито безспорно са нормите, уреждащи давността. С оглед изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника по касация „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 102.26 евро (равностойност на 200 лв. ), определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 288 ГПК