Определение № 7960 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6511/2024 г.

Образувано е по частна жалба от директора на НЕЛК, чрез процесуален представител, юрисконсулт против Определение № 1475 от 25.04.2024г. на Административен съд Стара Загора по адм. дело № 350/2024г. С него се оставя без разглеждане жалба на А. Р. П. от гр. Стара Загора против Медицинско удостоверение № 67/2 от 5.04.2024г., издадено от Медицински институт на МВР-ЦЕЛК като недопустима, прекратено е производството по делото, и същото е изпратено като преписка на НЕЛК- София за произнасяне по подведомственост. Поддържа се в частната жалба, че определението е неправилно и неизпълнимо, поради фактическа и правна невъзможност. Обосновава се с противоречие в текстовете на нормативната база, регулираща дейността на ЦЕЛК, водещо до липса на ясна регламентация по отношение на някои от издаваните от нея актове. Отговор с възражения не са постъпили. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Р. П. от гр. Стара Загора против Медицинска удостоверение № 67/2 от 5.04.2024г., издадено от медицински институт на МВР – ЦЕЛК. Съдът е приел, че спорът следва по подведомственост да се разгледа от НЕЛК – София като е анализирал разпоредбите на Закона за здравето /ЗЗ/, Правилника за устройството на МВР и Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Съдът се е позовал на трайна съдебна практика на ВАС по сходни казуси. Определението е правилно. Изричната уредба на статута на ЦЕЛК в чл. 99, ал. 2 от ПУДМВР като ТЕЛК. Следва да се посочи, че Закона за здравето посочва редът за обжалване на решенията на ТЕЛК пред НЕЛК – чл. 112, ал. 4 от ЗЗ, което не е инстанционен контрол по АПК, а специален контрол по специален закон. Поради това не е приложим общият ред по АПК за обжалване на административен акт, каквито доводи се поддържат неоснователно в частната жалба. Предвид цитираната практика от административния съд, която се поддържа и от настоящата инстанция, определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 130 ал. 4 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение