Определение № 2553 от 07.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1788/2024 г.
ВКСI търговско отделение07.10.2024reporting judge Елена Арнаучкова
Ruling
Оставя без уважение молбата на „А1 България“ ЕАД, вх. № 255167 от 07.08.2024г., за определяне на компетентен съд за разглеждане на подаденото от него заявление, вх.№ 239802/23.07.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжник „Артисанс“ЕООД, [населено място], по което е образувано ч.гр.д.№ 44958/2024г. на Софийския районен съд. Връща делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:
Grounds
Производството е по чл. 123 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв. Л. Р. молба, вх. № 255167 от 07.08.2024г., на заявителя „А1 България“ЕАД, [населено място], адресирана до ВКС, с искане да определи компетентен съд за разглеждане на подаденото от него заявление, вх.№ 239802/23.07.2024г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжник „Артисанс“ЕООД, [населено място], по което е образувано ч.гр.д.№ 44958/2024г. на Софийския районен съд. Молбата е подадена в изпълнение постановеното по това дело разпореждане № 107763 от 30.07.2024г.. Настоящият състав намира, че искането е неоснователно. Нормата на чл. 123 ГПК е приложима единствено в хипотеза, в която компетентният съд не може да бъде определен по правилата на Глава XІІ, „Подсъдност“ ГПК. В случая такава хипотеза не е налице. Към момента на подаване на 23.07.2024г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжник със седалище в София е бил приложим, съгласно § 25 на ЗИДГПК (ДВ, бр.11 от 2 февруари 2023г.), общият ред за централизирано разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК (ДВ, бр. 11 от 2023г., в сила от 01.07.2024г.) С § 2 ( в сила от 01.07.2024г., съгласно § 4, т.1 ЗИД на ГПК) на приетия след подаване на заявлението ЗИДГПК (обн. ДВ, бр.67 от 09.08.2024г.), е изменена нормата на § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 11 от 2023г.), като думите „1 юли 2024г.“ се заменят с „ 1 юли 2025г.“ Така, de lege lata местната подсъдност в заповедното производство се определя, съобразно нормата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, ред. ДВ, бр. 100 от 2019г., според която местно компетентен да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение е районният съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Тъй като не е налице липсваща в процесуалния закон нормативна уредба, въз основа на която да бъде определен компетентният съд да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, молбата в този смисъл следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от това, съставът на I т.о:
Cited provisions
6- чл. 410 ГПК
- чл. 25
- чл. 123 ГПК
- чл. 411, ал. 1 ГПК
- чл. 2
- чл. 4