Определение № 151 от 07.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 748/2010 г.

Производството пред ВКС е инициирано с разпореждане от 17.11.2010г. на председателя на Л. районен съд /РС/ за преценка на основанията за промяна на общата местна подсъдност, регламентирани в чл.43, т.3 от НПК. Във визирания съдебен акт са изложени съображения, сочещи на обстоятелството, че с оглед отвеждането на съдиите при условията на чл.29, ал.2 от НПК е изчерпан щатният състав на компетентния орган, създаващо процесуална пречка за провеждане на съдебно разследване по делото. В писмено становище представител на Върховната касационна прокуратура обосновава позиция за наличие на предпоставките по чл.43, т.3 от НПК за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, съобразявайки се със съдържанието на разпореждането на РС-Ловеч от 17.11.2010г. и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе взе предвид следното: Съдебното производство по НОХД№1743/2010г., по описа на Л. РС е образувано по внесен от Районна прокуратура-Ловеч обвинителен акт срещу В. С. Н. за извършено престъпление по чл.290, ал.1 от НК. В хода на подготвителните действия, предхождащи насрочването и провеждане на открито съдебно заседание определените съдии-докладчици са се отвели с аргументацията, че са в професионални контакти със съпругата на подсъдимото лице, работеща като деловодител в съдебния орган, компетентен да се произнесе, в съответствие с изискванията на чл.чл.35, ал.1 и 36, ал.1 от НПК. Видно от приложеното разпореждане от 17.11.2010г. с реализираната процедурна дейност е изчерпан щатният състав на съда, създало невъзможност за осъществяване на процесуални действия по делото и мотивирало председателя на оправомощения орган да сезира ВКС, с искане за промяна на подсъдността, с правно основание чл.43, т.3 от НПК. Настоящият касационен състав намира искането за основателно. Фактологията, базираща се на материалите по делото обосновава недопустимост за разглеждане на делото от съдиите от Л. РС. Констатациите за съществуващи служебни отношения със съпругата на подсъдимия Н. не обуславят юридически изводи за процесуални пречки от абсолютен характер, очертани в чл.29, ал.1 от НПК, но индицират на съмнения за безпристрастно провеждане на наказателното разследване и за заинтересованост на съдебния състав при обсъждане и решаване на казуса. За обезпечаване на нужната обективност при реализиране на правосъдието и на гарантираното от чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС право на независим съд, при съблюдаване на предписанията на чл.29, ал.2 НК, вр. чл.31, ал.1 от НПК, съдиите от РС, гр.Ловеч са се отвели от разглеждане на наказателното дело. Логическа последица от визираната съдопроизводствена дейност, която поради естеството и характеристиките на субективна преценка не може да бъде контролирана, е изчерпването на щатния състав на съда. Последното формира заключение за необходимост от промяна на общата местна подсъдност по НОХД№1743/2010г., като предвид мотивацията на отвелите се районни съдии и с оглед териториалната близост, и месторазположението на съдебните райони, за бързото и ефективно осъществяване на предстоящите процесуално-следствени действия, като компетентен да разгледа делото, ВКС определя РС- Луковит. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение счита, че са налице условията на чл.43, т.3 от НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд, поради което