Определение № 842 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 678/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. К. - Х. от [населено място], срещу въззивно решение от 24.02.2012 г. по възз. гр.д. № 355 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 16.05.2011 г. по гр.д. № 2265 /2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу В. С. Ж. иск с правно основание чл.286 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата 120,000 лева, представляващи част от общо задължение в размер на 334,909 евро, претендирани като парично задължение по договор за правна помощ, сключен между страните на 14.09.2009 г., по силата на който ищцата се задължила да защитава правата на ответницата по отношение на три имота (индивидуализирани в решението) срещу задължението на ответницата да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 50 % от пазарната им цена в 7-дневен срок от подписването на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2011 г. до окончателното и изплащане и жалбоподателят е осъдена за разноски. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това. Насрещната страна В. С. Ж. в отговор на касационната жалба твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е под 5,000 лева. Ответникът по иска го е оспорила с твърдение, че не е подписвала договор с такова съдържание, прави и възражение за нищожност на договора. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: че ищецът трябва да докаже чрез пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден договор с твърдяното в исковата молба съдържание и че ищецът е изправна страна по този договор, че по делото е спорно, че отношенията между страните се регламентират от представения по делото договор; че представеният от ищеца договор е на два отделни листа, написани едностранно, от които подписан е само вторият лист – той носи подписите на страните по делото, а уговорката за възнаграждението се намира само на първия лист, който не носи подписите на лицата, посочени като задължени с изявленията, направени в него, следователно при оспорване, авторството и датата на тази част от договора следва да се докаже от представилата частния диспозитивен документ страна и че при неуспешно проведено доказване, не може да се приеме, че това са волеизявления именно на страните по договора; че подписите върху втората страница могат да обвържат страните за съдържанието на първата страница, само ако двата листа имат някакъв свързващ елемент, чийто произход не спорен между страните, какъвто има при нотариална заверка (печат и подписи на междинните страници), в случая е представен екземпляр от договора, свързан с ръждясал кламер, който не може да бъде свързваш елемент, доказващ целостта на документа, не е доказателство за това и представения нотариално заверен препис (от частен документ), направен след началото на процеса; При направеното оспорване на пълно доказване подлежи фактът, твърдян в исковата молба относно съдържанието на подписания от страните договор, а не твърдението на ответника, че съдържанието е различно от това на неподписаната първа страница и не може да се вмени в тежест на ответника да доказва съдържанието на договора, от който са обвързани страните; въз основа на изложеното въззивният съд, като е приел,.че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е провела пълно и главно доказване, че договорната връзка е с твърдяното от нея съдържание, е приел, че искът е неоснователен. От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос: дали е задължително страните да подписват всяка страница от писмен договор, за да бъде той валиден, е обуславящ, но въззивният съд е съобразил установената практика, че когато писмените договори се състоят от повече от един лист, страната, която представя договора и се позовава на него, при оспорване носи тежестта да докаже, че съдържанието на неподписаните листове (страници), е част от съдържанието на договора, че се включват в съдържанието на договора. И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: дали съдът е длъжен да обсъжда всички доказателства и дали може да основе решението си само на някои от тях, е обуславящ, но е разрешен в съответствие с установената практика, като въззивният съд е обсъдил релевантните за спора факти, наведени чрез доводите на страните, които е приел за установени от събраните по делото доказателства. Съдът няма задължения да описва и изрежда всички посочени, представени и събрани доказателства по делото. И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: върху кого лежи тежестта на доказване на съдържанието на неподписаната страница от договора, която не е свързана с другата подписана и дали ответникът трябва да докаже пълно и главно възраженията си, или може с голословно оспорване да разруши доказателствената стойност на договора, е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика според която, ищецът, който е въвел твърденията за факти, на които основава исканията си, е длъжен при оспорване да ги докаже пълно и главно, тежестта за доказване на съдържанието на неподписаната страница от договора, която не е свързана с другата подписана, е на страната, която го представя и се позовава на него (основава претенцията си на твърдения за обвързаност от договора с твърдяното съдържание), но съдът преценява представения договор по вътрешно убеждение, както и че съдът се занимава със защитните средства на ответника само ако установи, че ищецът е доказал твърденията си. Въззивният съд не е допуснал противоречие с посоченото решение № 470 /16.01.2012 г. по гр.д. № 1318 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че съгласно чл.154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. И. от жалбоподателя материалноправен въпрос: може ли да се оспорва съдържанието на първа страница от договора, без да се оспорва неговата автентичност без да са оспорени подписите на страните под него и чия е доказателствената тежест, не е обуславящ, автентичност се оспорва където има подписи, на този въпрос е отговорено по-горе. Поради изложеното следва да се приеме, че не са изведени въпроси, които да осъществяват основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, процесуалният представител на ответника, който и е предоставил безплатна правна помощ, претендира присъждане на минимални разноски съгласно Наредба за минималните размери за адвокатските възнаграждения. Съгласно изхода от спора и на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата искането е основателно и следва да бъде уважено за сумата 720 лева. Воден от изложеното съдът