Определение № 465 от 11.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 451/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. К. и А. Р. К. и двамата от гр. Ш., чрез процесуалния им представител адв. Д от АК Ш., срещу разпореждане от 28.05.2009 г. по гр.д. № 778/2009 г. на Ш. окръжен съд, с което е върната касационната им жалба, с вх. № 2075/30.03.2009 г., против решение от 18.02.2009 г. по гр.д. № 778/2008 г. на Ш. окръжен съд като просрочена. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че касаторите са депозирали в канцеларията на въззивния съд касационната си жалба след изтичане на срока за обжалване и на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, я е върнал. Разпореждането е законосъобразно. Жалбоподателите са получили съобщението за изготвеното въззивно решение на 25.02.2009 г. Съгласно чл. 283 ГПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число/м. февруари/, срокът изтича в последния му ден. В случая съобщението е връчено на касаторите на 25.02.2009 г., а срокът за обжалването му, съгласно посочената законова разпоредба изтича на 25.03.2009 г. Касационната жалба е изпратена по пощата/чл. 62, ал. 2 ГПК/, като датата на пощенското клеймо е 27.03.2009 г./петък, работен ден/, т.е. два дни след изтичане на срока за обжалване, поради което правилно въззивният съд е приел, че тя е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване и е процесуално недопустима. Неоснователно е релевираното възражение в частната жалба, че срокът е спазен с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 5 ГПК, тъй като в случая тази разпоредба на закона е неприложима. В разпоредбата на чл. 283 ГПК е предвиден едномесечен срок на обжалване на въззивните решения, а не 30 дневен срок, така както е съгласно отменения ГПК в чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,