Определение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 425/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна въззивна жалба на пълномощника на Й. Н. Б. ЕГН: ********** срещу определение №404 от 02.03.2010 по ч. гр. д. №224/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определението на СГС от 24.11.09 по гр.д. № 1680/09, с което е оставено без уважение възражението му по чл.369 ал.1 ГПК за разглеждане на делото по общия ред и е прекратено производството по същата частна жалба. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че така обжалваното първоинстанционно определение е от категорията на необжалваемите. Ответникът изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и да остави без разглеждане частната жалба срещу определението на СГС от 24.11.09 по гр.д. № 1680/09, с което е оставено без уважение възражението по чл.369 ал.1 ГПК за разглеждане на делото по общия ред, съдът е приел, че на обжалване подлежат само определенията, с които се уважава възражението за разглеждане по общия ред, но не и тези, с които това възражение се оставя без уважение, каквото е обжалваното пред САС. Настоящият състав на ВКС счита, че така направеният правен извод е правилен. Жалбоподателят е подал частна жалба пред САС срещу определението на СГС, с което последният не е уважил възражението на същия за разглеждане на спора пред първа инстанция по общия ред. В изричната разпоредба на чл.369 ал.2 от ГПК на обжалване подлежи единствено положителното определение по така повдигнатия спор, т.е. това с което съдът уважава възражението и разпорежда делото да се гледа по общия съдопроизводствен ред. Тълкувайки тази процесуална норма с аргумент за противното следва, че обратната хипотеза, в която съдът постановява определение делото да се гледа по реда на особено исково производство, а не по общия ред, не подлежи на обжалване. Смисълът на така разписаната воля на законодателя е във връзка с разпоредбата на чл.13 на ГПК, която въвежда бързината / разумния срок/ като едно от основните начала в гражданския процес, гарантиращ правата и интересите и на двете страни и дава защита по реда на частното обжалване само когато се преминава от по-бързите особени производства към разглеждане по общия ред. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение