Определение № 1496 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1161/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Цветков, подадена чрез адвокат Р. Илиева от АК Варна срещу Определение № 3461 от 29.11. 2023г., постановено по адм. дело № 2168/ 2023г. на Административен съд Варна (АС Варна), с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето, против мълчалив отказ на кмета на Община Аврен по Заявление вх. № М-828/ 24.04.2023 г., за заверяване на молба– декларация за извършване на обстоятелствена проверка и снабдяване с нотариален акт за признаване право на собственост за имоти с ид. 04426.12.152 и 04426.12.153 от КККР – Варна, находящи се в [населено място], общ. Аврен, област Варна. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с изискванията на закона. Моли да се отмени обжалваното определение. Ответната страна- кмет на Община Аврен, оспорва жалбата като неоснователна и необоснована и намира определението за правилно и законосъобразно. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се остави в сила обжалваното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл.230 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: По делото е установено, че административното производство пред кмета на Община Аврен е било инициирано от Р. Цветков със Заявление вх. № М-828/ 24.04.2023 г. с искане да бъде извършена проверка има ли съставен АОС или АДС за поземлени имоти ид. 04426.12.152 и 04426.12.153 от КККР– Варна по КК на [населено място], и да бъдат заверени три броя молби– декларации, които са му необходими за извършване на обстоятелствена проверка за снабдяване на нотариален акт. Посочил е, че след справка в КК КР е установено наличието на собственост на дружество и е дадена възможност да вземе отношение по подаденото искане. Издадено е обжалваното Писмо изх. М-828/3/18.05.2023 г. от кмет на община Аврен, с което жалбоподателят е уведомен за постъпилото възражение от „Тамила“ ООД, поради това е приел, че подадените документи са с неточно съдържание и няма да бъдат обработени. Указано му е в 14-дневен срок от получаване на писмото да оттегли заявление за заверка на молба – декларация вх. № М-828/ 24.04.2023 г. Административният съд приел, че липсва годен за оспорване административен акт, поради което жалбата е недопустима. Заявлението в писмото на кмета на Община Аврен било с характер на изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, който подлежал на обжалване съгласно чл.197 от АПК. Преценил, че при наличие на влязъл в сила отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт, следвало, че не е формиран мълчалив отказ на кмет на Община Аврен. Липсвал годен за оспорване административен акт, поради което счел жалбата за недопустима. Констатирал, че е налице основанието по чл.159, т.1 АПК, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното въз основа на нея производство. Определението е неправилно. Заявеното от жалбоподателя касае визираното от съда Писмо № М-828/3/ 18.05. 2023г. издадено от кмет на Община Аврен. Същото обективира отказ, който по своята правна природа е индивидуален административен акт, съгласно чл.21, ал.3, вр. § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията. Писмото е връчено на жалбоподателя на 19.08.2023 г., чрез неговия процесуален представител. В него не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Поради това на основание чл.140, ал.1 от АПК, отказът е подлежал на обжалване до 19.10.2023 г. Жалбата е подадена, преди неговото изтичане на 25.09. 2023 г. Първоинстанционният съд е следвало да даде указания на лицето да уточни кой административен акт обжалва. Съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. По този начин административният съд е нарушил принципа на служебно начало съгласно чл. 9, ал. 4 от АПК, като не е осъществил процесуално съдействие на страната за законосъобразното и справедливо решаване на делото. Това налага отмяна на определението и връщане на жалбата на административния съд за извършване на следващите се процесуални действия по нея. По изложените съображения и на основание чл. 236 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение