Определение № 8848 от 16.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6271/2024 г.

Производството е реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. П. Г. срещу Определение № 1340 от 24.04.2024 г. по КАНД № 793/2023 г. на Административен съд – Благоевград, с което съдът е отхвърлил искането му за допълване на Определение № 821 от 18.03.2024 г. по КАНД № 793/2023 г. на Административен съд – Благоевград в частта му за разноските. Частният жалбоподател излага доводи, че искането му за допълване е основателно, тъй като с Определение № 821 от 18.03.2024 г. по КАНД № 793/2023 г. на Административен съд – Благоевград е върната частната жалба на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу протоколно определение № 222 от 19.01.2024 г. по същото дело. Във връзка с тази частна жалба Г. твърди, че е направил разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С обжалваното определение в производство по чл. 248 ГПК съдът е отхвърлил искането на В. П. Г. за допълване на Определение № 821 от 18.03.2024 г. по КАНД № 793/2023 г. на Административен съд – Благоевград в частта му за разноските. Мотивите на съда са, че разноски се дължат съгласно изхода от главния спор, а в настоящия случай спорът е бил относно спирането на съдебното производство. Определението е правилно. Частната жалба, във връзка с която Г. претендира разноски, е подадена срещу протоколно определение № 222 от 19.01.2024 г. по КАНД № 793/2023 г. на Административен съд – Благоевград за спиране на съдебното производство по същото дело. В чл. 143 АПК, приложим на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, отговорността за разноски е регламентирана с оглед изхода на главния спор, поради което съдът е обосновал правилен извод, че искането за допълване е неоснователно. Главното производство в случая не е прекратено, а е спряно. По изложените съображения определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение