Определение № 224 от 17.05.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Р. В. М. е обжалвал определението на Варненския окръжен съд № 3* от 20.11.2009г. по ч.гр.д. № 2227/2009г. С това определение е оставена без уважение частната жалба на Р. В. М. против определение на Варненския районен съд, VІІ състав № 1* от 25.09.2009г. по гр.д. № 8718/2008г., с което е осъден да заплати на ответника П. Х. Д. разноски по делото в размер на 2000 лв., което е прекратено поради оттегляне на иска. Частната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274. ал.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд при условиятана чл.280 ал.1 ГПК подлежат две групи определения – тези, с които въззивните съдилища са оставили без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая се обжалва определение на въззивен съд, потвърждаващо определение на първата инстанция за присъждане на разноски при прекратяване на делото. Това определение не прегражда развитието на делото и не дава разрешение на самостоятелно производство, уредено по ГПК, следователно не подлежи на касационно обжалване. Разглеждането на въпроса за разноските по делото, присъдени от районния съд е двуинстанционно и е приключило с произнасянето по същество от окръжния съд с определението, с което е оставена без уважение частната жалба. С оглед на изложеното В. касационен съд, Първо гражданско отделение