Определение № 439 от 24.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4701/2017 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 т.1от ГПК,образувано е с разпореждане № 1464/24.11.2017г. на председателя на ІV г.о на ВКС Молителят [фирма] със седалище П., общ В. Т. е поискал спиране предварителното изпълнение на обжалвано от него въззивно решение №446 от 16.11.2017 по гр.д. № 747/2017г на Окръжен съд- Велико Търново .Делото е изискано и приложено към настоящето и по него се констатира ,че срещу въззивното решение ,постановено по иск за обезщетение след отмяна на първоинстанционното решение в една отхвърлителна част и потвърждаването му в друга, ответникът [фирма] е осъден да заплати на Г. Д. А. сумата 12 833 лева, на основание чл. 200 ал.1 КТ Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба на 21.11.2017г по която се констатира ,че срокът е спазен Същата подлежи на администриране. Присъденото съгласно въззивното решение обуславя интерес от обжалване за касатора, следователно и допустимост на поисканото спиране на изпълнението. Подлежащото на принудително изпълнение въззивно решение е относно парично задължение, налице е правната възможност да се спре изпълнението му след представяне на надлежно обезпечение. Към молбата е приложен банков документ/преводно нареждане за сумата по обезпечението, т.е в размер на 12833 лева, постъпила по сметка на съда. Сумата отговаря на условието на чл.282 ал.2 т.1от ГПК. Ето защо изпълнението на постановеното решение трябва да бъде спряно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.