Определение № 128 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2613/2016 г.

По делото е постъпила молба от касаторката Пролет С. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Д. за освобождаване от внасянето на държавна поради липса на средства на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение № 340 от 26.05.2017г. по настоящото т. дело № 2613/2016г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 08.07.2016г. по т. дело № 2315/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав и на касатора е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1 565,54 лв. Съобщението е връчено на касаторката чреиз процесуалния й представител на 09.06.2017г. и преди изтичане на срока, на 13.06.2017г. е постъпила молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. От представените декларация за семейно, материално и имотно състояние от 12.06.2017г. и удостоверение изх. № 3040-05-48/08.06.2017г. от НОИ, ТП – В. се установява, че касаторката е декларирала, че е разведена, не получава трудови възнаграждения, считано от 02.09.2015г. поради прекратяване на трудовото й правоотношение, получава пенсия от НОИ за осигурителен стаж и възраст в размер 620,93 лв., не получава доходи от свободни професии, наеми, хонорари или други дейности, не осъществява търговска дейност, не притажава дялови или акции в търговски дружества, притежава едно жилище, ипотекирано в полза на [фирма], и предмет на изпълнителни действия, което е единствено за нея и децата й – дъщеря на 25 години и син, който е женен с две деца; притежава идеална част от наследствен необитаем недвижим имот в [населено място]; не притежава моторни превозни средства, нито други движими вещи на значителна стойност. Въз основа на посочените данни следва да се приеме, че касаторката не разполага с възможност да заплати държавна такса в размер на 1 565,54 лв., предвид липсата на доходи и имущественото й състояние. Поради това молбата следва да бъде уважена, тъй като са налице предвидените в чл. 83, ал. 2 ГПК предпоставки. По тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение