Определение № 5834 от 14.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3248/2024 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу определение № 745 от 01.03.2024 г., постановено по административно дело № 165/2024 г. от Административен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 166, ал. 3 АПК е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на негова заповед № 72/19.02.2024 г. до влизането ѝ в сила. По наведени доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. В представен писмен отговор от процесуален представител ответникът Т. Тодоров оспорва същата като неоснователна, което обосновава с твърдения за липсата на доходи, произтичащо от заповедта, семейното положение и необходимост от издръжката му и наличие на банкови кредити. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че са налице доказателства, че допуснатото предварително изпълнение па заповедта по силата на закона би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда, отчитайки обстоятелството, че служебното правоотношение на Тодоров е било прекратявано два пъти, като заповедите, с които това е било сторено са отменяни от съда с влезли в сила съдебни решения влезли в сила на 31.10.2022 г. и на 20.09.2023 г., като през периодите на разглеждане на делата същият не е работил и не е бил осигуряван, при което същият няма да получи обезщетение за безработица (който извод е в противоречие с чл. 118, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител), а освен това липсата на доходи ще доведе до липса на възможност синът му да упражнява спортна дейност, както и до невъзможност да обслужва задълженията си по сключени договори за кредит. Определението е неправилно. На първо място съобразените от съда факти и обстоятелства не са нови, при което не е изпълнено условието на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК, а на следващо приетите като евентуални негативни последици за жалбодателя не следват от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а следват от вида и характера на самия акт, с който е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на Тодоров, като в тази насока практиката на ВАС е постоянна и непротиворечива. Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като на основание чл. 235, ал. 1 АПК следва да бъде постановено ново, с което искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 72/19.02.2024 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ бъде отхвърлено, като неоснователно. Доколкото искането по чл. 166, ал. 2 АПК се разглежда в хода на висящо производство по оспорване на административния акт, чието предварително изпълнение е допуснато, по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд с акта си по съществото на спора, съобразно изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение