Определение № 416 от 25.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6853/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 4644/ 02.09.2013 год. на С. С. Г. от [населено място], Ш. област заявена чрез адв. Г. П.- АК Ш. срещу Решение Nо 185 от 12.07.2013 година, постановено по гр.възз.д. Nо 296/2013 год. на ОС-Шумен по уважения ревандикационен иск. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция с което е уважен иска на С. Ч. Б. по чл. 108 ЗС като е признато за установено по отношение на С. С. Г. от [населено място], област Ш., че ищцата С. Ч. Б. е собственик на недвижим имот: 2/5 идеални части от ПИ с идентификатор Nо 83510.659.317 по КК на [населено място], съставляващ УПИ IX- 4961 в кв. 59а, заедно със сутерен със застроена площ от 58.54 кв.м. в сграда с идентификатор Nо 83510.659.317.1 по КК на [населено място] и ответникът С. С. Г. е осъден да предаде владението му, след като не е приел за доказано правоизключващото възражения на последния за придобивна давност. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон- чл. 70 ЗС чл. 79 ал.2 ЗС и процесуалните правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод, че въпросите: когато едно лице владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик- нотариален акт, без да знае, че праводателите му не са собственици, следва ли той да има „анимус”за завладяване или в този случай владението е инкорпорирано в триадата на правото на собственост –владение, ползване разпореждане?, следва ли, предвид изложеното, този собственик да демонстрира това свое поведение на някого, който дори в случая не знае че съществува/ съсобственика на разпоредения имот ? Пречи ли непълнолетието за придобиването на имоти по давност, още повече че се касае до добросъвестно владение по см. на чл. 70 ЗС ? Какво е значението на вписването на титула за собственост, след като НА Nо 46/1993 година е вписан при сключване на сделката, а съдебния протокол по чл. 292 ГПК е вписан през 2001 година и има ли това отношение към добросъвестното владение ? са произнесени в противоречие с други решения на ВС/ВКС – а именно Р 507 от 01.07. 1994 год. по гр.д. Nо 381/1994 г. ВС-I г.о., Р 1381 от 26.01.2009 год. по гр.д. Nо 4762/2007 год. на ВКС-II отд. По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима при спазен срок за обжалване и цената на заявения иск за собственост над 5 000 лв. След преценка на наведените доводи за допускане на касационното обжалване в рамката на закона ,настоящият състав намира, че не може да се допусне касационно обжалване. Не може да се приеме, че е налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като съгласно разясненията на ТР 1/20909 год. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване на това основание, касаторът следва да е посочил в противоречие с коя задължителна съдебна практика е произнесеното от въззивния съд решение по изведения правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Посочените съдебни решения са постановени в правомощията на ВС/ВКС като трета редовна инстанция/ чл.218а и сл. ГПК/, постановените решения са по конкретни дела и не съдържат мотиви, които имат за цел едно по общо, абстрактно тълкуване на правната норма- арг. правомощия на ВКС по чл. 291 ГПК. Касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т..3 ГПК не може да се допусне, тъй като изведените правни въпросите съдържат конкретни фактологични параметри, които не са установени или изобщо не са релевирани по делото, не касаят въпросите, разрешение в предметната рамка на спора и в този смисъл не са обусловили изхода на спора. В случая съдът, по релевираното правоизклюващо възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност, е приел ,че не е налице осъществено владение от страна на С. Г. по отношение на спорния недвижим имот в смисъл на осъществена фактическа власт на имота с намерение за своене, след като собственикът на имота и праводател на ищцата - нейния баща Ч. Б., като единствен наследник на Н. А. М./ Н. А. З. / поч. 27.12.1993 год. получила имота като реален дял в делбата с Р. Ф. Б. /Г. Б./- праводател на С. Г.- НА Nо 46/ 1993 година, е ползвал респ. владял имота като собственик по наследство от майка си до смъртта си през 2011 година. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия