Определение № 1295 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 921/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на П. Запрянов срещу определение № 60/03.01.2024 г., постановено по адм.д.10758/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставено без уважение искането за допълване на определение № 10362/24.11.2023 г. по същото дело като бъдат присъдени разноски и е допълнено с изричен диспозитив за оставяне без уважение молбите на П. Запрянов за присъждане на разноски по делото. В частната жалба се твърди, че когато правният интерес е отпаднал след завеждане на иска поради преустановяване/оттегляне на неоснователното действие, разноски се присъждат в полза на оспорващия, защото ответникът виновно е дал повод за образуване на съдебното производство. Иска да бъде отменено обжалваното определение като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, както и със съдебната практика. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът главният секретар на Народното събрание оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски, но прави възражение относно дължимостта и прекомерността на претендираните от другата страна разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 60/03.01.2024 г., постановено по адм.д.10758/2023 г. по описа на АСГГ на практика е оставено без уважение искането за изменение чрез допълване на определение № 10362/24.11.2023 г. по същото дело в частта относно разноските. Административният съд е приел, че е надлежно сезиран с искане по чл. 248 от ГПК, но разноските са правилно определени и не е налице основание да бъдат изменяни. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. С определение № 10326/24.11.2023 г., постановено по адм.д. 10758/2023 г. по описа на АССГ на основание чл. 250, чл. 254, чл. 159, т. 4 от АПК във връзка с чл. 81 от ГПК е оставена без разглеждане искова молба на П. Запрянов против Народното събрание на Република България. Административният съд е приел, че за П. Запрянов не е налице правен интерес за искането му да бъде премахнато името му от публикация на интернет-страницата на Народното събрание, защото е извършено заличаване и са останали само инициалите П. [заличен текст] З. Съобразно този изход на спора и на основание чл. 143 от АПК първата инстанция не е присъдила претендираните от П. Запрянов разноски. С атакуваното пред настоящата инстанция определение АССГ е приел, че не са налице причини да се измени и допълни определението от 24.11.2023 г., включително да промени изложените мотиви за недължимост на разноски в полза на страната, която е инициирала прекратеното производство. И в двата съдебни акта липсват фактически и правни изводи относно обработването на личните данни на П. Запрянов от Народното събрание като начин, период и основание, респективно време и основания за заличаването им, а са съобразени само изявленията на двете страни по делото, че искането на П. Запрянов, по което е образувано адм.д. 10758/2023 г. по описа на АССГ е удовлетворено. Следователно въобще липсва установяване относно поведението (действия или бездействия/виновни или не), на която от страните по делото е станало причина за образуване и прекратяване на делото. Обвързващи мотиви са формирани само по отношение липсата на правен интерес за П. Запрянов и приложеното правно основание за оставяне без разглеждане на исковата му молба/прекратяване на производството по делото. Определението от 24.11.2023 г., чието изменение в частта относно разноските е предмет на обжалваното определение, е влязло в сила в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба на П. Запрянов и производството по адм.д. 10758/2023 г. по описа на АССГ е прекратено на няколко основания, включително и поради наличие на хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, поради което настоящата инстанция е обвързана с него и това правно основание трябва да бъде съобразено при определяне на отговорността за разноските по това дело. По принцип отговорността за разноски е в зависимост от изхода на спора по делото и се понасят от страната, която го е загубила, но всяка отделна хипотеза е изрично предвидена в закона. При прекратяване на делото се предполага, че жалбоподателят/ищецът е загубил делото, поради което законодателят е определил ответната страна да има право на разноски, освен ако не е станала причина за образуването му. Отговорността за разноски е законоустановена и обективна и само по изключение от правно значение е поведението на страните по делото. На основание чл. 143, ал. 2 от АПК само при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт т.е. ответникът с действията си е повлиял върху изхода на спора, разноските се възлагат в тежест на ответната страна, защото в тази хипотеза е постигнат целеният от оспорването краен резултата т.е. крайният изход от спорната ситуация фактически е в полза на жалбоподателя. Липсата на правния интерес от оспорването представлява друго основание за прекратяване на производството и не е предвидено да поражда същото право на разноски за оспорващия дори и в случаите, когато крайният изход от спорната ситуация фактически е в полза на жалбоподателя. Идентична е процесуалната уредба относно разноските в чл. 78 от ГПК, но поведението на ответника се преценява в определени ситуации, за да бъдат възложени разноските в тежест на ищеца, в чиято полза е приключил спора (чл. 78, ал. 2 от ГПК). ГПК не предвижда хипотеза, при която ищецът да има право на разноски при прекратяване на делото, поради което и присъждането в полза на П. Запрянов при съответно прилагане на чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 143 от АПК не кореспондира със съдържанието на цитираната разпоредба. Прилагането по аргумент на противното е необосновано при наличие на формални основания за възникване на обективна отговорност за разноски в процеса, поради което и настоящият съдебен състав не споделя цитираните от частния жалбоподател съдебни актове, които не съставляват непротиворечива съдебна практика по този въпрос или съдържат задължително тълкуване на приложимата правна норма. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че в хипотезата, при която е прекратено производството по делото пред АССГ П. Запрянов няма право да му бъдат присъдени претендираните от нея разноски, респективно съдът не допуснал нарушение на закона като не е определил разноските в негова полза по отправеното изрично искане в този смисъл в процедурата по чл. 248 от АПК. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. В настоящото производство разноски се претендират само от частния жалбоподател, поради което с оглед изхода, но и характера на спора разноски не се дължат. Изрично трябва да бъде посочено, че с настоящото производство не се разрешава съдебен спор по същество, а въпроса относно разноските, поради което направените по този повод разноски не подлежат на възстановяване по правилата на чл. 143 от АПК, респективно Глава Осма, Раздел II от ГПК. В този смисъл е трайно установената съдебна практика (виж определение № 716/16.01.2020 г., постановено по адм.д. 23/2010 г. по описа на Върховния административен съд и цитираните в него съдебни актове). По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение