Определение № 332 от 11.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1836/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.3т.1 ГПК Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. А. и А. Н. А. чрез пълномощник адв. В.Еринг срещу определение №88 от 12.03.2020г по ч гр.дело № 57/2020г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено определение №219 от 20.01.2020г на Разградски РС за прекратяване на производството делото поради липса на правен интерес от иска ,който двама жалбоподатели са предявили с твърдение за абсолютна симулация на договора за покупко -продажба на недвижими имоти, сключен от баща им с техния брат, ответника А. А. .Правният интерес да искат обявяването на нищожност на сделка ,в която не участват, ,след дадени от РС указания жалбоподателите са обосновали с това ,че прехвърлителят, техен баща, цели да ги лиши от наследство и по този начин да им навреди Ицщите са синове на прехвърлителя Н. А., те биха могли да придобият при наследяване по закон и затова се считат за заинтересовани лица /165, ал.2 ГПК/. С обжалваното определение Разградски окръжен съд решаващо е приел липса на правен интерес при така изтъкнатите в негова обосновка съображения Бащата на ищците е жив,не стои въпросът за неговото наследяване и въззивният съд е добавил, че са прехвърлени чужди за патримониума на двамата ищци права ,както и че те не са легитимирани да предявават чужди права. Поддържаната от ищците теза за наличие на правен интерес е преформулирана във въпроси в приложеното към жалбата изложение.Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280 ал.1,т.3 ГПК,по въпросите: допустим ли е иска за прогласява нищожност на договори от трето лице ,когато ищецът не е собственик, договорите са привидни ис прогласяването им за нищожни явно ще настъпят благоприятни последици да третото лице; налице ли е правен интерес, при положение че ищците са деца на прехвърлителя и имат материален интерес да върнат имотите в патримониума на баща им;имат ли качество на процесуален субституент, при положение че продажбите са насочени срещу тях. Отговор от ответната страна не е постъпил Върховен касационен съд ,състав на ІІІ г.о. намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Отговорът на първите два въпроса, с които пряко се оспорват решаващи съображения на съда, няма да промени извода за отсъствието на правния интерес от иска.Условие за допустимост на иск за обявяване нищожност на сделка ,в която ищецът не участва,е именно правният интерес.Не не всеки интерес за ищеца е правен.Интересът, с който ищците бранят допустимостта на иска си, недопустимо се основава на бъдещото им очакване на наследници по закон, при още неоткрито наследство. Зачитането на подобен интерес в полза на възможността да се атакува по исков ред сделка от лица ,които не участват в нея ,ако и да са низходящи на прехвърлителя, е в противоречие с добрите нрави и следователно интересът не е правен. Отговорът на третия въпрос е установено отрицателен и е даден ясно от закона,уреждащ случаите на процесуална субституция. Ищците не са заявили релевантен факт,от който същата може да произтече,поради което въпросът в изложението няма връзка с делото .Не е ясно и защо защитата счита института на процесуалната субституция за обуславящ, спрямо извода за наличие на правен интерес.В конкретния спор се касае за случай, при който правният интерес от иска не може да бъде обоснован по критериите, установени в трайната и последователна практика на ВКС и възприети при решаващите съображения на РОС по този решаващ за изхода на процеса въпрос Липсва обосновка на посоченото основание в чл. 280, ал.1 т.3 ГПК Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.