Определение № 398 от 12.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4654/2017 г.

Производството е по чл. 257 ГПК. Образувано е по молба, подадена от М. К. С. за определяне на срок при бавност, допусната от Бургаския апелативен съд за произнасяне по молби вх. №№ 10490/09.11.2017 г., 10409/09.11.2017 г., 10111/27.10.2017 г. по ч. гр.д. № 165/2017 г. Те всички са с искане да й бъде предоставена правна помощ в „поискания от нея вид“ - за приподписване на подадена от нея частна касационна жалба и за изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на същата частна касационна жалба. Бургаският апелативен съд е изпратил становище по чл. 255, ал. 2 ГПК, че още първата молба на страната по чл. 95 ГПК е удовлетворена, определен е служебен адвокат, който е лично уведомен за указанията за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба. Процедурата по чл. 256 ГПК не се следва, защото не се касае за случай, в който съдът, след подаване на молбата за определяне на срок при бавност, сам е извършил незабавно исканите При преценка на оплакванията и данните по делото, Върховният касационен съд намира, че молбата следва да бъде отхвърлена. Бургаският апелативен съд се е произнесъл още с определение от 31.10.2017 г. по молба на М. К. за предоставяне на правна помощ, подадена от нея на 24.10.2017 г. След това е изпратил препис от акта на АК – Б. за определяне на адвокат от Националния регистъра за правна помощ. На 08.11.2017 г. е постъпило писмо от АК-Б. за това, че за процесуален представител на М. К. е определена адв. Г. Н.. На следващия ден – 09.11.2017 г. съдът е изпратил на адвоката препис от определението, с което е оставена без движение частната касационна жалба, с указания за отстраняване на посочените нередовности. Съобщение е изпратено и до М. С.. На същия ден тя е подала първата молба, предмет на настоящото производство - вх. № 10490/09.11.2017 г. с повторно искане по чл. 95 ГПК, което вече е удовлетворено от съда. Последващите молби №№ 10409/09.11.2017 г., 10111/27.10.2017 г. са със същото искане. Видно от изложеното в тях, а и в молбите, адресирани до ВКС по чл. 255 ГПК, страната не е наясно с вида на правната помощ, нужна й за отстраняване нередовности на частна касационна жалба, а тя е за процесуално представителство, както и с последиците от предоставяне на помощта – тя е безплатна, страната не плаща адвокатско възнаграждение на определения й адвокат, той получава такова по специален ред, след отчет от Националното бюро за правна помощ. В тази връзка, нямат смисъл и молбите на М. С. да бъде освободена от задължение да плаща адвокатски хонорар. Тя е безпредметна и като искане по чл. 83 ГПК, тъй като Бургаският апелативен съд много преди това вече я е освободил от заплащане на такси и разноски по делото. Съдът намира за нужно да укаже на страната, че има назначен процесуален представител, към който може да се обръща за консултация, когато актовете на съда са й неясни. Мотивиран от горното, съдът