Определение № 50923 от 08.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 816/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Б.–П. ,чрез пълномощник адв. М.Б. срещу решение № 10538 от 13.10.2021г по в гр.д № 5027/2919г на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №5349 от 15.07.2019г на Софийски градски съд ,по отхвърлена молбата на касаторката за предоставяне на информация за биологичния й произход ,с предоставяне на достъп до гр.д №427/1973г по описа на СРС, по което е допуснато пълното й осиновяване от Р. и Г. Б..Осиновителите са починали,молителката знае че е осиновена и иска да се разкрие кои са рождените родители. Като важна причина е изтикната възможността диагностицирано при нея „смесено тревожно депресивно разстройство”да е предадено по генетичен път ,в която връзка информацията за биологичните родители е важна,а също и поради значението,което информацията ще има за нейната дъщеря.Като важна причина е изтъкнато и правото на лицето да познава своя произход,да получи подкрепа от роднини по произход и поради зачитането на нейния личен и семеен живот,закрепено в чл.8 ЕКЗПЧОС.На свой ред въззивният съд е приел за установено ,че ищцата е била пълно осиновена, като осиновителите понастоящем са починали. Ищцата има семейство и дъщеря, родена през 2009г,както и здравословен проблем с етапна диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство”.Тя от години знае,че е осиновена ,тъй като за обстоятелството е налице отбелязване в съставения единствен по делото акт за раждане.Друг акт за раждане освен известния на молителката ,не е установен като наличен по предприето в производството служебно издирване.Рождената майка, като биологичен родител, не е открита след изискване на данни за лицето.Въпреки служебно предприетите и докладвани в производството действия,липсват данни за нейното гражданско състояние и местонахождание,за да бъде призована и изслушана по делото.Пред първоинстанционния съд е било изяснено ,че твърдяното от Р. Г. Б. –П. заболяване не е свързано с моногенен дефект,предаден от биологичните родители.Въззивният съд е посочил ,че няма доказателства информацията за произхода да се търси от осиновената с намерение да се увредят правата на трети лица, или с неморална ,или користна цел, но и производството е охранително и няма насрещна страна.Изтъкнато е също така кои обстоятелства са важни според закона и установената практика на ВКС ,като посочените от молителката причини не са такива по смисъла на Семейния кодекс. В касационната жалба се изтъкват основания по чл.281 ал.1 т.3 ГПК поради необсъждане от въззивния съд на доводите ,че не е маловажно за въззиваемата,понастоящем касатор, липсата на точна информация кога е родена, коя е истинската й рождена дата, както и поради незаконосъобразното изтъкване на факта,че съдът не е открил рождения родител,за да го изслуша. При решението си съдът не е обвързан от становището на последния.В случая се касае за непроверен интерес на биологичния родител,който интерес при достъп на осиновената до делото няма да накърни,тъй като целата на ищцата не е користна, или неморална.Молителката има дъщеря на 13 години,като не е обсъдено и съобразено от съдилищата безпокойството,че без търсената информация при нея е възможна кръвосмесителна връзка.Съдът не е съобразил основно право на въззиваемата да познава своя произход.В изложението по допускане на касационно обжалване се посочват основане по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, като се формулира на първо място въпрос:1) Следва ли съдът да обследва и да се поризнася по всички изложени като важни обстоятелства и доводи в молбата ,да мотивира решението си във връзка с всички изложени доводи. Според защитата, не е налице обосновка и мотиви на съда относно наличието или неналичието на важни обстоятелства ,не са обсъдени доводите относно зачитане правото на личен живот,както е разбирано в практиката на ЕСПЧ. Въззивният съд е посочил,че производството е охранително – няма насрещна страна .Това съображение дава основание за формулиране на два въпроса,по които защитата изтъква липса на практика: 2)Когато не е налице страна ,биологичен родител в производството (по чл. 105 СК), на чий интерес съдът ще даде превес, на биологичния родител, който се е съгласил детето му да бъде осиновено, или на интересите и правата на осиновеното лице 3)До каква степен и необходимо ли е охраняване на тайната на осиноваването,когато тя е приключила целта и функцията си спрямо осиновения ,когато лицето знае ,че е осиновено ,осиновителите са починали, а третото лице не е налично .Според защитата ,при гореизложените обстоятелства няма основание за охраняване,но с отказа да се уважи молбата се зсъздават предпоставки за нарушаване на на човешки права, когато тайната на осиновяването вече е нарушена ,т.е молителката знае, че е осиновено лице и осиновителите са починали; има здравословни проблеми от характера на установените:„смесено тревожно депресивно разстройство” ,настъпило поради притестения относно липсата на информация за идентичността й; има дъщеря и се опасява от риск за кръвосмешение с кръвен роднина. Това също би следвало да се тълкува като важно обстоятелство,след като в практиката на ЕСПЧ правото на достъп на осиновените лица до данни за биологичния им произход е широко признато В решение № 161/2021г по гр.д № 5027/2019г ВКС се споделя посоченото и се тълкува понятието „важни обстоятелства”,доколкото то обезпечава ефективен механизам за достп до информация за биологичния произход и ефективна защита на правото, закрепено в чл.32, ал.1 КРБ и чл.8 КЗПЧОС, докато въззивният съд е дал съвсем стеснителто разглеждане на сочените от молителката важни обстоятелства. Поради това въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото Прокуратурата на БР не е взела становище по касационната жалба. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице соченото основание по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 по първия формулиран въпрос Въззивният съд на свой ред е изтъкнал релевантните факти по делото ,изследвал е тяхната установеност за целите на настоящето охранително производство, основал е изводите си на тази установеност и в мотивите на решението,макар и лаконично, са намерили отговор и доводите на молителката по нейното искане. От значение за извода на съда налице ли са важни обстоятелства,които да позволят уважаване на молбата при заявените в нея обстоятелства е установеното,че твърдяното състояние „смесено тревожно депресивно разстройство не е свързано с моногенен дефект ,предаден от биологичните родители. От правна страна е изтъкнато ,че „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес.Тези мотиви на САС сочат ,че въззивния съд съобразява анотациите в решение №161/2021г по гр.д № 179/2020г на ВКС и ги възприема.При формиране на извод ,че посочените от молителката здравословни причини не обосновават наличието на важни обстоятелства по смисъла на СК и практиката на ВКС е съобразено от въззивния съд,че въпреки съответните по обем процесуални действия, не са открити рождените родители в частност не е открита рождената майка,за да бъде изслушава от съда и да бъде взето предвид становището й. Поради това решението на въззивната инстанция ,както и първоинстанцзионното решение за отказ по молбата, в случая се основат на запазване на тайната на осиновяването за осиновената ,предвид възможността с нейното отпадане да бъдат накърнени охранявани интереси Охраняваните интереси за всички засегнати от разкриването на тайната ,са от частно-публичен характер Тяхната охрана е служебно задължение на съда ,който разглежда искане за предоставяне на информация ,като следи да не се накърнят интереси на засегнатите от пълното осиновяване лица.Кръгът им е очертани в нормата на чл.105 СК.Охраната при разкриване на тайната на осиновяването е именно с оглед правото им на личен и семеен живот,без самото право,или вреди от негово нарушаване да е предмет на производството. Охранителният характер на съдебното производство означава че съдът следи за легитимния интерес за лицата, по отношение на които решението за пълно осиновяване е произвело правните си последици, следи включително да не се допуска нарушаване на правото им на личен и семеен живот.Както е разяснено в решение №161/19.01.2021г на ВКС,ограничения на правото на личен живот на осиновения,сред които е и правото да узнае рождения си произход,трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и (чуждия) личен и обществен интерес. Следователно решението,на което касаторът се е позовал, провежда и произтичащото от чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 8 КЗПЧОС изискване за зачитане на изтъкваните от осиновеното лице обстоятелства от значение за упражненото право по чл. 105 СК, при зачитане на чуждите лични права.В случая, при отхвърлянето на молбата са зачетени личните права на рожден родител на молителя. Застъпената чрез въпросите по т.2 и т.3 от изложението теза,че интересът на молителката,която е осиновеното лице ,има превес в производството по чл. 105, ал.1 СК, не е обоснована като съдържание на правен въпрос по критерия на чл. 280, ал.1 ГПК,не е обоснована и с оглед точно тълкуване на закона и развитие на правото (чл. 280, ал.1 т.3 ГПК ).Не може да бъде въприето като съответно на устанвените и взети предвид от съда обстоятелства в настоящия случай условието в следващия въпрос(по т.3 от изложението),че тайната на осиновяването е приключила целта и функциите си спрямо осиновения когато лицето знае,че е осиновено ,осиновителите са починали ,а „третото лице не е налично”.По отношение на последното условие въпросът се формулира неясно.Наличен,защото е известен на съда (и няма данни да е починал),в случая е рожден родител.Служебните усилия на две съдебни инстанции лицето да бъде открито за изслушване в производството и да бъде взето предвид станвовището му,не са дали резултат,тъй като в достъпните източници,използвани при тази проверка ,няма данни за лицето. Действително, преценката на съда в производството по чл.105 СК държи сметка за целите, поради които законът поддържа запазването на тайната при пълно осиновяване като правило, а нейното разкриване като изключение,ако са налице важни обстоятелства. Преценката за значението на тайната е и функционална. Що се отнася до функционалния аспект, в практиката на ВКС е изяснено,че защитената от закона тайна може да касае различни факти.Спрямо осиновения тя е за факта на осиновяването и произхода по рождение. Спрямо осиновителя тя е за факта на рождения произход на осиновения. Спрямо рождения родител тя е за самоличността на осиновителя и за новото, променено гражданско състояние на осиновеното дете. При допуснато пълно осиновяване е възможно да няма защитена от закона тайна за всички или за част от законовите обстоятелства (предпоставки), както и за всички или за част от лицата, спрямо които решението за допускане на пълно осиновяване е породило преките си правни последици (определение № 352/ 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2366/ 2018 г. ВКС, 3-то г.о на ВКС ,определение №75/2021г по „ гр.д №389/2021г на 4-то г.о на ВКС, определение № 58/2021г по ч гр.д №217/2021г на 4-го г.о на ВКС).Тази преценка е конкретна ,тя е задължение на съда. Както в решение №161/2021г по гр.д № 179/2020г на Четвърто г.о на ВКС,така и в други решения (напр. решение по гр. дело № 388 /2020 г по описа на Софийски апелативен съд ) е дадено позитивно разрешение за достъп до информация по осиновителни дела, по искане на пълно осиновени лица като е отчетено ,че осиновителите, както и рождените родители вече са починали,поради което интересите им не се накърняват при достъп до исканата информация Различен е случая, при който рождените родители не са открити за да бъдат изслушани (определение № 1221/15 гр.д. № 4057 по описа за 2015 година Четвърто на ВКС ),или при изслушването са заявили отрицателно становище по причини,които ако бъдат отхвърлени от съда, ще се създадат предпоставки за накърняване на правото им на личен и семеен живот.(определение № 160/22 по гр.д. № 3475/2021г. на 4 г.о на ВКС).В подобни случай,като важни съдът може да оцени само обстояелства,надделяващи спрямо този риск.Не следва обратното и от правната рамка, зададена в чл.8, ал.2 от Конвенцията.Поради това важните обстоятелства по смисъла на закона трябва да са конкретни и доказани. В случая изтъкваното от Р. Г. Б.–П. обстоятелство от здравословен характер не доказва твърдяната от нея причина,а останалите съображения на молителката,почерпани от нейното право на информация относно произхода,съгласно трайно установената практика на ВКС не са преценени като конкретни обстоятелства.При наличие на формирана по въпроса трайна съдебна практика,на която въззивното решение не противоречи, не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Не е налице непълнота,или неяснота в закона.Съдът е взел предвид разпоредбата на чл.105, ал.1 от СК,според която осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването,да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения,когато важни обстоятелства налагат това.Разпоредбата е приета и при действието на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,ратифицирана със закон,приет от 39-о Народно събрание ( ДВ, бр. 16 от 12.02.2002г)., в сила за Република България от 1.09.2002 г., в чийто чл.30 е уреден принципа на запазване на информацията относно произхода на детето,за самоличността на неговите родители и данните относно здравословното състояние на детето и родителите му,като достъпът на детето или неговия представител до тази информация е допустимо,съгласно вътрешното законодателство на съответната държава. Воден от гореизложеното, Върховен касационен съд състав на Трето г.о