Решение № 7299 от 20.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Сотирова чрез адв. Стоев срещу решение 217 от 21.10.2021 г., постановено по адм. дело 512/2020 г. по описа на Административен съд (АС) Кюстендил, с което е отхвърлено оспорването по жалба на С. Сотирова срещу заповед ЧР - з - 572/04.11.2020г., издадена от заместник - председателя на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС), с която на осн. чл. 111, във вр. чл. 10, ал. 3, във вр. чл. 110, ал. 1, т. 10 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) съгласно заповед с рег. ЧР - з - 566/30.10.2020г. и във вр. с чл. 136 ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за ДАНС (ППЗДАНС), е прекратено служебното правоотношение на Сотирова с настоящия ответник. Иска се отмяна на съдебното решение като необосновано. Ответникът - председателят на ДАНС, чрез юрк. Вучкова в представени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за оставяне в сила на решението и излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното: Жалбоподателката е постъпила на длъжността на 14.10.2019г., с акт за встъпване в длъжност, като на лицето е връчена и длъжностна характеристика. През периода, в който е заемала посочената длъжност /14.10.2019г. - 05.11.2020г./, Сотирова е била 18 работни дни в платен годишен отпуск и 9 работни дни в отпуск поради временна неработоспособност, като общото прослужено време на длъжността е от 1 година и 21 дни, съгласно представено Удостоверение с изх. ФС - 5443/11.11.2020г. на ДАНС. С административната преписка са представени атестационни формуляри на касатора, наименовани "оценка за постигнатите резултати в служебната дейност за четвъртото тримесечие на 2019 г. и първото тримесечие на 2020 г., както и доклади за проведеното обучение на Сотирова. Със заповед ЧР - з - 572/04.11.2020г., издадена от заместник - председателя на Държавна агенция национална сигурност (ДАНС) на осн. чл. 111, във вр. чл. 10, ал. 3, във вр. Чл. 110, ал. 1, т. 10 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (ЗДАНС) съгласно заповед с рег. ЧР - з - 566/30.10.2020г. и във вр. с чл. 136 ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за ДАНС (ППЗДАНС), ответникът е прекратил служебното правоотношение на Сотирова в срока на изпитване - по преценка на органа по назначаване след оценка на изпълнението на длъжността, като служител в ДАНС - младши агент IV степен, експерт в Териториална дирекция "Национална сигурност" (ТДНС) - Кюстендил при ДАНС. Същата е връчена на адресата на 05.11.2020г. Според оценката на изпълнението на длъжността, лицето е негодно за работа в агенцията. При тези фактически данни Административен съд Кюстендил е постановил обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение е правилно. Според приложимата в процесния случай разпоредба на чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗДАНС-служебното правоотношение на държавния служител в ДАНС се прекратява в периода на срока за изпитване - по преценка на органа по назначаване, след оценка на изпълнението на длъжността- и във вр. с чл. 136 ППЗДАНС, решаващият съд правилно е приел, че са изпълнени материално правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на Сотирова. Тъй като срокът на изпитване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗДАНС е едногодишен, считано от назначаването на служителя и предвид разпоредбата на ал. 2 от същия член, която регламентира, че "срокът за изпитване не тече, когато държавният служител е в законоустановен отпуск", първоинстанционният съд правилно е съобразил използвания платен годишен отпуск и отпускът поради временна неработоспособност, използван от касатора, за да достигне до извода, че оспорената пред него заповед е издадена в законоустановения срок. Съдът е съобразил разпоредбата на чл. 169 АПК, като правилно е установил, че органът, издал заповедта, е разполагал с оперативна самостоятелност за издаването й, като е спазено изискването за законосъобразност на акта. Тъй като оценката за изпълнението на длъжността, изготвена от адм. орган, не подлежи на обжалване , правилно е прието от решаващия съд, че не може да се осъществява контрол за нейната законосъобразност, като се е ограничил до проверката по смисъла на чл. 110, ал. 1,т. 9 ЗДАНС във вр. с чл. 168 и чл. 169 АПК. Предвид изложеното, АС - Кюстендил е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъдят сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,