Определение № 524 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 779/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 8147/14.08.2012 година / в плик/ на търговско дружество [фирма] [населено място], заявена чрез адв. Н. М. АК- с. З. срещу въззивно Решение Nо 1231 от 09.06.2012 година по гр. възз. д. Nо 216/ 2012 на АС- София. С посоченото решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по 196 и сл. ГПК / отм./ е потвърдил Решение Nо 518 от 26.05.2011 година по гр.д. Nо 732/2010 год. на Софийският градски съд по отхвърлените обективно и субективно съединени иска по чл.73 ал.1 ЗС срещу [фирма] и ЗАД „ А. Б. ’ АД За сумата 12 300 евро. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено при допуснати нарушения по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с тезата, че по въпросите за възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото, а в наемното правоотношение - наематели на един и същ недвижим имот, да бъде различено по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях. Необходимостта от произнасяне на ВКС се обосновава с тезата, че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна ЗАД ‘А. Б. „АД чрез адв.М. П.- САК, с който се оспорват основанията за допускане на касационното обжалване, както и основателността на основанията за отмяна на обжалваното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за цената на иска следва, че същата е процесуално допустима. За да приеме, че заявените искове срещу двамата ответника са неоснователни, решаващият съд е приел, при една макар и отчасти различна за всеки от тях фактическа обстановка,че наемното правоотношение по вписания 10 годишен договор за наем на процесния недвижим имот не е прекратено, същото е противопоставимо на ищеца –правоприемник по договор за покупко-продажба на недвижимия имот поради което и няма основание за иск по чл. 73 ал.1 ЗС. Изведените от касатора въпроси за възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото, а в наемното правоотношение - наематели на един и същ недвижим имот, да бъде различено по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях, е обуславящ изхода на спора, като частна хипотеза бележи липса на богата и еднозначна съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащане и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на сумата 516 лв. / петстотин и шестнадесет лева/, определена като ДТ за обжалване и пред въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия