Определение № 3229 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1820/2023 г.

Производството е по чл. 220 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Желев от гр. Добрич против определение № 32 от 19.01.2023 г., постановено по адм. дело № 795/2022 г. по описа на Административен съд (АС) – Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 357з-3366/22.12.2022 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Добрич (ОДМВР-Добрич) и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че същата засяга жалбоподателя, както и много други лица в структурата на ОДМВР-Добрич, макар и да не са посочени като нейни адресати. Заповедта не била издадена в изпълнение на нормативен акт и била с непълно съдържание, като не посочвала реда за изпълнението й, правата и задълженията на проверяваните и проверяващите лица. Иска се отмяна на определението и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне за ново разглеждане. Не претендира разноски. Ответникът – директорът на ОДМВР-Добрич, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред АС-Добрич е заповед № 357з-3366/01.11.2012 г., издадена от директора на ОДМВР-Добрич, с която на началника на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР-Добрич е разпоредено да създаде организация за извършване на внезапна проверка на 02.11.2022 г. на служителите от сектор КАПОЧР, сектор ФОУССД, сектор БДС и група „Миграция“, с технически средства и/или тестове, определени за ползване в МВР, с цел установяване употребата на алкохол, наркотични вещества или техните аналози в работно време, както и в извънработно време в служебни помещения, открити пространства и превозни средства, собственост на или предоставени за управление на МВР, като за извършените проверки следва да се изготви протокол с данните за направените констатации. В заповедта е разпоредено копие от същата да се изпрати на началника на отдел „Охранителна полиция“ за сведение и изпълнение, както и че контролът по нейното изпълнение ще се упражнява лично от директора на ОДМВР-Добрич. Първоинстанционният съд, след като е преценил данните по делото, е приел, че подадената жалба е недопустима, тъй като е насочена против акт, който не подлежи на съдебно обжалване. Процесната заповед има характер на вътрешнослужебен акт, който не засяга права и законни интереси на жалбоподателя, поради което не подлежи на съдебен контрол. Заповедта представлява акт по смисъла на чл. 2,, ал. 2, т. 3 от АПК и касае изцяло отношения между подчинени органи в рамките на една и съща административна структура. Посочил е, че не е налице и хипотезата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, доколкото в случай на евентуално засягане на жалбоподателя от действие на органа, извършено в изпълнение на визираната в процесната заповед проверка, той би имал възможността да обжалва това конкретно действие, ако счита, че то го засяга незаконосъобразно. С тези мотиви съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Изводите на съда относно характера на обжалвания акт са обосновани с оглед съдържанието на същия. Видно от текста на заповедта, с нея се създават права и задължения само за органи, подчинени на органа, издал акта, по-конкретно – възлага се задължение на началника на отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР-Добрич да създаде организацията за извършване на внезапна проверка на служителите от посочените сектори с оглед установяване на случаи на употреба на алкохол, наркотични вещества или техните аналози в работно и в извънработно време. Актовете, определяни в доктрината и в съдебната практика като „вътрешнослужебни“, „вътрешноведомствени“, „вътрешноорганизационни“ актове, са обхванати от нормата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и същите, по силата на цитираната разпоредба, не подлежат на съдебен контрол, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая правилно съдът е приел, че липсва такова засягане за жалбоподателя, тъй като актът има само вътрешно, но не и външно действие – не засяга права и интереси на граждани и юридически лица, а създаденото задължение е само за подчинен на издателя на акта долустоящ орган. Разпоредените последици са единствено във връзка с организирането на проверката на служители от ОДМВР-Добрич, т.е. във връзка с подготовката за извършване на действия по внезапна проверка относно употребата на алкохол, на наркотични вещества или техните аналози от служители на ОДМВР-Добрич. С този акт на служителите не се възлагат допълнителни задължения и отговорности, различни от тези, които по закон, въз основа на длъжностна характеристика и съгласно Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР те са длъжни да спазват – да не се явяват на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употреба на алкохол (чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и т. 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР). Неоснователно е възражението в частната жалба, че с обжалвания акт се засягат права на служителите от посочените в заповедта сектори, в частност на жалбоподателя, който работи в сектор КАПОЧР. За М. Желев като служител в ОДМВР-Добрич не възникват задължения в резултат на издадената заповед. Органът, на когото са подчинени служителите, има право да осъществява контрол върху изпълнението на служебните им задължения, по аргумент от чл. 43 от ЗМВР и чл. 18 от Правилника за неговото приложение. Реално неблагоприятно засягане на права на служители би настъпило при разпореждане на дисциплинарни или друг вид мерки спрямо конкретен служител, въз основа на направените при проверката констатации, като срещу тези евентуални актове и действия на административния орган жалбоподателят би могъл да търси съдебна защита, в случай че счита, че те го засягат незаконосъобразно. Като е прекратил дело по жалба срещу заповед, издадена от ръководен орган по чл. 43, ал. 1 от ЗМВР и насочена към подчинен нему орган на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР съдът е постановил правилно определение. По изложените съображения, постановеното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено, не страда от сочените в частната жалба пороци и като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,