Определение № 360 от 30.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 285/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Т. И. от В. против определение № 77/11.02.2010 г. по т.д. № 874/2009 г. на ВКС-ІІ т.о. в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на Ив. И. срещу решението от 13.05.2009 г. по в.гр.д. № 82/2009 г. на ОС- М. в частта, с която е потвърдено решение от 16.02.2009 г. по гр.д. № 257/2008 г. на Б. РС за отхвърляне на предявения от Ил. И. против Ц. П. иск по чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата 200 лв. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Правилно е приложена разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Когато по делото са предявени няколко иска, от значение е размерът на обжалваемия интерес по отделните искове. Обективното съединяване на искове е възможност, а не задължение, и затова определението за разделяне на производството, респ. за съединяване, не подлежи на обжалване. Не следва да се сумира обжалваемия интерес по отделните обективно съединени искове, защото ако по всеки от тях интересът е под 1 000 лв. и те бяха предявени в отделни производства, касацията би била недопустима, т.е. при сумиране би се заобиколил законът. При обективно съединяване на искове в едно производство се поставят за решаване няколко материалноправни спора. При това положение в един акт на съда се решава съществуването или несъществуването на различни правоотношения, всяко от които обикновено има самостоятелно битие. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.