Определение № 4763 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3151/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на ТД Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев, против определение № 226 от 18.01.2024г., постановено по дело № 523/2023г. по описа на Административен съд-Стара Загора, с което е допълнено в частта на разноските определение №794 от 29.11.2023 г., постановено по същото производство, като е осъдена Агенция „Митници“ да заплати на „Хранинвест-Хранмашкомплект“ АД разноски в размер на 2 560 лв.Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Сочи, че не може да се приеме, че органът със своето поведение е станал причина за образуване на делото. В условията на евентуалност счита, че присъдените разноски са в завишен размер и моли да бъдат намалени. Ответникът по частната жалба – „Хранинвест-Хранмашкомплект“ АД, чрез адв. Петрова, оспорва нейната основателност в представен писмен отговор. Върховният административен съд, осмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на „Хранинвест – Хранмашкомпелкт“ АД, гр. Стара Загора, против решение № РТД-3000-1212/30.06.2023г. на директора на ТД Митница Пловдив, с което е постановена промяна на елемент от данни „Код на държавата“ и елемент „Задължения по четири броя митнически декларации“ и са определени на дружеството допълнителни публични задължения в размер на 18 794, 37 лева, от които мито – 15 661,97 лева и 3 132,40 лева ДДС. В първото открито съдебно заседание е представено решение № Р-493/32-531362/25.08.2023г. на директора на Агенция „Митници“, с което е било отменено решение № РТД-3000-1212/30.06.2023г. на директора на ТД Митница Пловдив. Съдът е приел, че е отпаднал правния интерес на дружеството от обжалване на административния акт и е оставил жалбата му без разглеждане. Административният съд е бил сезиран с молба от процесуалният представител на дружеството, в която е направено искане за допълване на определение №794/29.11.2023г. в частта относно разноските, като бъдат присъдени в полза на молителя направените по делото разноски. С обжалваното определение съдът е допълнил в частта на разноските определение №794 от 29.11.2023 г., постановено по същото производство, като е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на „Хранинвест-Хранмашкомплект“ АД разноски в размер на 2 560 лв. Приел е, че към момента на подаване на жалбата срещу оспорения административен акт за жалбоподателя е съществувал правен интерес от обжалване, като в процесния случай правният интерес за „Хранинвест – Хранмашкомплект“ АД от водене на делото е отпаднал след образуване на съдебното производство. Така постановеното определение е правилно. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове пред съда е уредена в чл.143 АПК. Според ал.първа от същия, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според чл.143, ал.2 АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, а според ал.3, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че отговорността за разноските в съдебното административно производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в процесуалния закон – АПК. Когато административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен от съда, разноските на адресата се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато производството по делото се прекрати, жалбоподателят също има право на разноски, включително и при отпаднал правен интерес в хода на делото, предвид поведението на органа, станало по-рано причина за завеждането му. В случай на отхвърляне на жалбата, разноските се възлагат на жалбоподателя в полза на издателя на акта. Безспорно е установено по делото, че „Хранинвест – Хранмашкомплект“ АД е подало жалба с вх. №32-476369/14.07.2023г. по административен ред срещу решение № РТД-3000-1212/30.06.2023г. на директора на ТД Митница Пловдив до горестоящия административен орган. Горестоящият административен орган се е произнесъл със свое Решение № Р-493/32-531362/25.08.2023г., отменяйки решението на директора на ТД Митница Пловдив и връщайки административната преписка за ново произнасяне. Видно от материалите по делото съдебното производство е образувано по жалба, подадена на 10.08.2023г. от дружеството, а едва на 25.08.2023г. горестоящият административен орган – директора на Агенция „Митници“ се е произнесъл по жалбата на „Хранинвест – Хранмашкомплект“ АД. Видно горестоящият административен орган се е произнесъл по жалбата на дружеството след изтичане на срока по чл. 97, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 97, ал.5 АПК когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Именно при наличие на посочената хипотеза от страна на дружеството е депозирана жалба до Административен съд – Стара Загора. Както правилно е посочил състава на съда към момента на подаване на жалбата срещу оспорения административен акт за жалбоподателя е съществувал правен интерес от обжалване, като правният интерес за „Хранинвест – Хранмашкомплект“ АД от водене на делото е отпаднал след образуване на съдебното производство. По изложените съображения, определението на Административен съд – Стара Загора, следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и възражението за прекомерност на присъдените разноски. Същите напълно са отговаряли на фактическата и правна сложност на делото към момента на образуване на съдебното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,