Определение № 380 от 30.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6497/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№11456/23.10.2017г., подадена от З. Т. С. и Д. Л. С. чрез адв. В. Г., с която се иска допълване на постановеното от ВКС определение №317 от 02.10.2017г., постановено по настоящото дело в частта за разноските като им се присъдят сторените такива в производството. Ответните по молбата страни Р. С. Т., В. С. А. и К. С. Т. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, счита, че молбата е процесуално допустима и редовна като подадена в срок. Разгледана по същество молбата е основателна. Отменителното производство е образувано по молбата на Р. С. Т., В. С. А. и К. С. Т., чрез процесуалния им представител адв. Р. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 2986 от 23.04.2013г., постановено по гр.д. 16005/2012г. по описа на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 12.09.2012г. по гр.д. 13913/2009г. по описа на Софийски районен съд, 28 с-в, в частта, в която по иск на Р. С. Т., В. С. А. и К. С. Т. срещу З. Т. С. и Д. Л. С. е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 587 ГПК нотариален акт № 084/12.08.2010г., том І, рег. № 1984, нот.д. 084/2010 г. на нотариус В. П., рег. №206 на НК и е прекратено производството по този иск, отменено е първоинстанционното решение в останалата част и вместо него е признато за установено по иск на З. Т. С. и Д. Л. С. срещу Р. С. Т., В. С. А. и К. С. Т. на основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че З. Т. С. и Д. Л. С. са собственици въз основа на давностно владение на недвижим имот с идентификатор 22304.7891.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-57/03.09.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра с площ от 1011 кв.м. и съседи имоти с идентификатори 22304.7891.54, 22304.7891.52, 22304.7891.51, 22304.7891.50 и 22304.7891.1004, който имот съставлява УПИ ІV-59, кв.11 по плана на [населено място], Столична община и административен адрес на имот: Столична община, [населено място], ул. „37”, №1. С Определение №317 от 02.10.2017г., състав на ІІІ г. о., в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е оставил без разглеждане молбата за отмяна. С това определение съдът е пропуснал да се произнесе по релевираното в отговора на молбата за отмяна, подаден от З. Т. С. и Д. Л. С. чрез адв. В. Г., искане за присъждане на сторените в производството разноски. Определението на Върховния касационен съд е постановено в полза на молителите в настоящото производство, доколкото същите са ответници по молбата за отмяна, а с цитираното определение ВКС е оставил последната без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по нея. С оглед този резултат ответните по молбата страни имат право да получат съдебно-деловодните разноски по делото, стига да са ги поискали своевременно и да са доказали в процеса реалното им извършване. В случая, страните са сезирали надлежно съда с искане за присъждане на разноски с отговора по молбата за отмяна и са представили доказателства за реалното изплащане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В представените с отговора договори за правна помощ е видноч, страните са договорили, че дължимото възнаграждение за процесуална защита – за изготвяне на отговор по молбата за отмяна и за процесуално представителство пред ВКС, е в размери по 2000лв., уговорен е начинът за изплащане на тези възнаграждения – “в брой”, налице е и отбелязване в тези пълномощни, че плащанията са извършени и от двамата молители. Поради това, молбата е основателна и следва да се уважи. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,