Решение № 4252 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11145/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Н. А., изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора [населено място], чрез адвокат Грозданова, срещу решение 8430/08.10.2024 г., постановено по адм. дело 209/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният от него иск против Административен съд - Пазарджик. Ответната страна - Административен съд - Пазарджик, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АдмС - Пловдив е отхвърлил като неоснователни исковете на Н. Н. А., подадени против Административен съд Пазарджик, с които се иска осъждане на ответника да му заплати следните суми: 2 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.01.2023 г. до датата на подаване на исковата молба - 30.01.2024 г., причинени от правораздавателна дейност на съда, лихва за забава върху главницата от 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата в общ размер на 100.00 лева имуществени вреди за заплащане на разноски по делото (за юрисконсултско възнаграждение), считано от 10.11.2023 г. до 30.01.2024 г. Лихвата след датата на подаване на исковата молба за неимуществените и имуществени вреди да се счита за акцесорна лихва до окончателното погасяване на задължението. В обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения за нарушено право за публичен и справедлив процес /отказ за предоставяне на безплатна правна помощ/, разглеждане на делото от безпристрастен и независим съд /тъй като ищецът е инициирал множество дела пред ответната страна, при което съдебният състав е сформирал предварително мнение за него/, ограничен достъп до правосъдие с постановено решение 664/10.11.2023 г. по адм. д. 438/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена негова жалба срещу акт на началника на Затвора [населено място]. Посочва, че с обсъждания съдебен акт е осъден да заплати разноски, които счита за имуществени вреди. Твърди, че правораздавателната дейност на ответника нарушава чл. 38, чл. 41, т. 1, чл. 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 6 и чл. 10 и чл. 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, във вр. с директива 2011/83/ЕС на ЕП от 25.10.2011 г., вр. чл. 12 от ДЕС, Регламент /ЕС/ 1169/2011 на ЕП. Твърди се, че му е нарушено правото на образование /развиват се подробни доводи, че правото на образование е фундаментално право/, както и че в съдебно заседание не са му свалени колана от кръста, белезниците от краката и ръцете, с което му е възпрепятствана възможността да участва в производството. Производството пред Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на Н. Н. А. против Административен съд - Пазарджик, с която са въведени твърдения за нарушено право за публичен и справедлив процес /отказ за предоставяне на безплатна правна помощ/, разглеждане на делото от безпристрастен и независим съд /тъй като Н. А. е инициирал множество дела пред ответната страна, при което съдебният състав е сформирал предварително мнение за него/, ограничен достъп до правосъдие с постановено решение 664/10.11.2023 г. по адм. д. 438/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена негова жалба срещу акт на началника на Затвора [населено място]. Посочва, че с обсъждания съдебен акт е осъден да заплати разноски, които счита за имуществени вреди. Твърди, че правораздавателната дейност на ответника нарушава чл. 38, чл. 41, т. 1, чл. 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 6 и чл. 10 и чл. 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, във вр. с директива 2011/83/ЕС на ЕП от 25.10.2011 г., вр. чл. 12 от ДЕС, Регламент /ЕС/ 1169/2011 на ЕП. Твърди се, че му е нарушено правото на образование /развиват се подробни доводи, че правото на образование е фундаментално право/, както и че в съдебно заседание не са му свалени колана от кръста, белезниците от краката и ръцете, с което му е възпрепятствана възможността да участва в производството. От фактическа страна по делото е установено, че адм. дело 438/2023 г. по описа на АС - Пазарджик, от което се претендират вредите, е образувано по жалба на Н. Н. А. срещу Заповед Л-475/19.04.2023 г. на началника на Затвора [населено място], с която е продължено изтърпяването на наказанието му в условията на специален режим. Първоинстанционният съд е изследва съдържанието на оспорената заповед, проведените открити съдебни заседания по делото, както и това, че А. е бил освободен от внасяне на държавна такса по делото, но не му е била предоставена безплатна правна помощ, като мотивите на акта /определение 717/26.05.2023 г. по адм. д. 438/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик/ е прието, че ищецът действително не разполага със средства за заплащане на адвокат, но в този случай интересите на правосъдието не налагат да му бъде предоставена правна помощ. Съдът е счел, че казусът от фактическа и правна страна не се характеризира със сложност и жалбоподателят е в състояние сам посредством личното си участие да гарантира в пълна степен защита на своите права и интереси, с което ще се гарантират и тези на правосъдието. Посочено е, А. се е възползвал от правото да обжалва съдебния акт в частта, с която е отказано да му бъде назначен служебен защитник. В тази връзка е постановено определение 938 от 10.07.2023 г. по ч.к.адм. д. 628/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик тричленен състав, с което е оставено в сила определение 717/26.05.2023 г. по адм. д. 438/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Касационният състав е приел за правилно решението на съда, тъй като в случая характерът на производството пред административния съд по закон не предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката за ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е свързана със заявеното или упражнено процесуално право на кандидата за правна помощ. Кумулативното изискване за предоставяне на правна помощ по преценка на съда е наличието на интереси за правосъдието, които са налагат необходимост от процесуално представителство на страната, каквото в този случай не е обосновано. Съдът е отбелязал и че от протокола на съдебното заседание става ясно, че на ищеца са били премахнати белезниците на ръцете, а тези на краката са оставени. Наличието на поставени помощни средства белезници на краката не представлява пречка за запознаване с материалите по делото. Ищецът е имал възможност реално да се запознае с доказателствата по делото, т. е. белезниците на краката не са физическа пречка за узнаването на доказателствата по делото. Наличието им е продиктувано единствено от необходимостта за осигуряването на безопасност на другите участници в процеса, както и за спазване разпоредбите разписани в Инструкция И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от Главна дирекция "Охрана", чл. 17, ал. 7, т. 1/ При конвоиране разчетът на силите и средствата, както и мерките за изолация и охрана се определят от степента на обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай и при следните общи изисквания : ал. 7 Задължително се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката или специален комплект белезници за ръце и крака при конвоиране на особено опасни за бягство лица (ООБ) от следните категории; т. 1 осъдените на доживотен затвор или доживотен затвор без замяна;/ и чл. 26, ал. 2, т. 3 / белезниците на конвоираните лица се свалят само при разпореждане на председателя на съдебния състав./. Наличието на белезници на краката на ищеца по време на съдебно заседание не може да се квалифицира като нарушение на чл. 10 ЕКЗПЧОС, отнасящ се за свободата на изразяване на мнение, или на чл. 14 ЕКЗПЧОС, регламентиращ забраната на дискриминация. Нормата на чл. 10 ЕКЗПЧОС не се отнася за производството в съда, тъй като целта на страните е да направят съответните искания от съда, а не да изразяват мнение, т. е. тази разпоредба се отнася при други обстоятелства. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както множество писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели, които дали данни относно ищеца и психично-емоционалното му състояние. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), поради което отхвърлил исковата молба. Посочено е, че оплакванията на Н. Н. А. се свеждат до това, че делото не е разгледано от безпристрастен и независим съд, както и че не е разгледано публично и справедливо, тъй като той е бил поставен в условията на неравнопоставеност спрямо другата страна, доколкото не е осигурен достъп до материалите по делото и е бил с помощни средства (белезници) по време на заседание. Първоинстанционният съд приел, че адм. дело 438/2023 г. на АС - Пазарджик е разгледано от съд, установен със закон, като няма данни, че съдията, постановил съдебното решение, не е независим и не е безпристрастен. Не е установено съдията да е предубеден, предвид множеството дела, образувани по жалба на А. в АС - Пазарджик. Ищецът не е доказал и настъпили имуществени вреди, като е посочено, че няма данни за принудително събиране на съдебните разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ, която урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. В мотивите на обжалваното решение съдът е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявеният иск се основава на твърдени съществени нарушения на правото на Европейския съюз от страна на Административен съд - Пазарджик, при постановяване на решение 664/10.11.2023 г. по адм. дело 438/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, като ищецът сочи за нарушени разпоредбите на чл. 47 и чл. 52, пар. 3 от Хартата за основните права на Европейския съюз, и чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧОС са идентични с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и съобразно чл. 52, параграф 3 от ХОПЕС, доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Основните права, които са гарантирани от ЕКЗПЧОС (в случая правата по чл. 6, на които се позовава ищецът в исковата си молба) и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, следва да се разглеждат като част от правото на ЕС - по силата на чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Преценката за това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди, не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на следните критерии: осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно приложен. Според чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС всяка страна има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. На първо място, правото на справедлив процес включва правото на достъп до съд. Това право на ищеца не е нарушено - същият е подал жалба, образувано е административно дело, съдът, в изпълнение на правомощията си по АПК, е преценил допустимостта на образуваното производство, делото е разгледано от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съгласно чл. 13 ЕКЗПЧОС всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции. В конвенцията няма легално определение за правно средство за защита, такова се извлича от практиката на ЕСПЧ, като най-важното изискване е правното средство за защита да бъде ефикасно както по закон, така и на практика, и да бъде вътрешноправно, т. е. да е предвидено в правото на държавата. В случая, ищецът е реализирал пълноценно тези свои права, и е получил ефективна и пълноценна правна защита на правата си. В съдебното производство ищецът активно е участвал, производството е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебния акт е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на ищеца. Правилно административният съд е посочил, че по делото не се установява Н. Н. А. да е бил с помощни средства (белезници), съответно, няма направени и каквито и да е искания в тази посока. Съгласно пар.3 от чл.47 ХОПЕС на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, НО доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. От доказателствата по делото не се установява в производството по адм. дело 438/2023 г. по описа АС - Пазарджик ищецът да е бил лишен както от ефективни правни средства за защита пред съд, така и от справедлив съдебен процес. Напротив, назначен му е служебен защитник, който да го представлява. Следва да се посочи, че обстоятелството, че със съдебното решение е постановен резултат, от който Н. Н. А. не е останал доволен, не може да се счете за съществено нарушаване на правото на Европейския съюз. С оглед горното и при липсата на един от елементите за отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за съществено нарушение на правото на ЕС, а именно недоказване нарушение на съюзни норми, ненужно е да се обсъждат и съображенията, с които се квалифицират релевираните нарушения като достатъчно съществени, за наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдените вреди, както и относно техния размер. За пълнота, е необходимо да се посочи, че събраните в хода на процеса доказателства не обосновават необходимия извод за наличието на останалите две предпоставки, определящи възникването на деликтната отговорност на ответника. Не се установява, да са причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, подлежащи на обезвреда, доколкото той е получил достъп до правосъдие, от независим съд, като не е бил незаконосъобразно ограничен при реализиране на правата си. Недоказан е останал и искът за понесени от Н. Н. А. имуществени вреди, изразяващи се в заплатените от него разноски по адм. дело 438/2023 г. Както е посочено, наличието на парично задължение не води до автоматично намаляване на имуществото на ищеца, поради което липсват сочените имуществени вреди. Изложеното до тук води на правилния извод, изведен от съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответника за нарушение на правото на Европейския съюз. По посочените съображения настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на Административен съд - Пазарджик по реда на чл. 2в ЗОДОВ, а именно съществено нарушаване на правото на Европейския съюз, поради което предявеният иск за обезщетение се явява неоснователен. При така изложените съображения решението на съда, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.