Определение № 1 от 09.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2718/2019 г.

Постъпило е искане от касационния жалбоподател „Трудово производителна кооперация „Септември“ в ликвидация за спиране изпълнение на решение на въззивния съд – по гр.д. 103/2019 г. на Апелативен съд [населено място]. Молителят е легитимиран да отправи искане доколкото има правен интерес да обжалва с касационна жалба решение на въззивния съд – Апелативен съд [населено място] по гр.д. 103/2019 г., с което е потвърдено решение по гр.д. 1210/18 г. на Окръжен съд [населено място] за осъждането му да заплати на И. Д. Д. сумата от 75 207,70 лв на основание сключено споразумение между страните. Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчено на касационния жалбоподател за изготвеното въззивно решение на 29.07.2019 г. Касационната жалба е подадена на 14.08.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. В молбата е направено искане за спиране с обосноваване допускането на обезпечение по иска и с изложени обстоятелства, че в случай на представяне на доказателства за внасяне на сумата, представляваща гаранция по чл. 282, ал. 2 от ГПК, ще се стигне до свръхобезпечаване. С разпореждане от 06.12.2019 г. съдията-докладчик и дал възможност на касационния жалбоподател да представи доказателства за внесена парична гаранция след като е преценил данните от изисканото ч.гр.д. 981/18 г. по описа на Окръжен съд [населено място]. Съобщение за разпореждането е връчено на 12.12.2019 г. на касационния жалбоподател. В указания срок от 1 седмица, изтичащ на 19.12.2019 г., работен ден, не са постъпили искания от тази страна. Следователно няма доказателства за изпълнение изискванията на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК – представяне на парична гаранция като обезпечение на искането за спиране изпълнение на обжалваното въззивно решение. Искането следва да се остави без уважение. Нормата на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК е императивна и поставя безусловно задължение за представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената сума, която следва да бъде внесена по сметка на Върховния касационен съд. Всяко друго обезпечаване на интереса на кредитора не може да е основание за спиране по реда на чл. 282, ал.2, т. 1 от ГПК. Допуснатата замяна на обезпечението на бъдещ иск с определение № 1304 от 20.06.2018 г. по гр.д. 981/18 г., Окръжен съд – [населено място] на обезпечението запори на банкови сметки със залог на парична сума 76 671,53 лв., учреден от ТПК „Септември“ чрез внасяне с преводно нареждане от 19.06.2018 г. по сметка на ОС – Пловдив, не е основание, предвидено от законодателя за спиране на производството по изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение. Замяната на обезпечителната мярка със залог на парична сума представлява обезпечение на иска на ищеца срещу ответника с цел да се обезпечи евентуалното принудително изпълнение срещу ответника и предоставения от него залог има за цел да осигури парична сума, която да осигури изпълнение при основателност на иска. Гаранцията по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК има различна цел, а именно да обезпечи защита срещу принудително изпълнение на основание невлязло в сила осъдително решение, до приключване на касационното производство. Следователно не може да се зачете сумата, представляваща обезпечение на иска, като гаранция по чл. 282 ал. 2 от ГПК. Доколкото няма доказателства за представена парична гаранция по сметка на Върховния касационен съд, ще следва да се приеме, че искането за спиране изпълнение на въззивното решение е неоснователно и следва да се остави без уважение. По изложените съображения настоящият съдебен съвет намира, че следва да остави без уважение искането за спиране на изпълнението, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Върховният касационен съд