Определение № 430 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 356/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Ц. К.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. В., срещу въззивно определение №268 от 18.05.2010г. по гр. дело №115/2010г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила определение от №881/01.04.2010г. по гр.дело №1550/2010г. на Габровския районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на Г. Ц. К. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл.83,ал.2 ГПК. Ответникът по частната жалба К. Й. К. оспорва жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното обжалване, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: Жалбоподателят е предявил иск с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД като е внесъл държавна такса само по втория иск. След дадени от съда указания да внесе държавна такса и по първия иск, той е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски. За да потвърди определението на районния съд въззивният съд е приел, че не са установени предпоставките на чл.83,ал.2 ГПК. Материалното състояние на ищеца е такова, че разполага с достатъчни финансови възможности да заплати дължимата държавна такса. След като е продал през 2007г. на внука си втори жилищен етаж от жилищна сграда, ищецът притежава по ½ ид.ч. от два имота, представляващи жилища от по 88 кв.м., ½ ид.ч. от гараж и ½ ид.ч. от земя с площ 430 кв.м. Заболяванията, за които е приложил медицинска документация, не са тежки или с изключителен характер и не предпоставят приложимост на чл.83,ал.2 ГПК. В изложението към частната жалба се сочи, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за прилагане разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК като е представено определение на ВКС №159/2005г. по ч.гр.д.№11/2005г. С последното е прието, че фактът, че лицето притежава жилище, не може да се свърже с възможността да се разпореди с него, за да набави средства за внасяне на държавна такса. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението. За да е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, следва по идентичен правен въпрос да има противоречиви влезли в сила съдебни актове. В случая, за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса, е необходимо да се извърши преценка на имущественото му състояние, доходи, здравословно състояние, възраст и др.обстоятелства.Фактическите констатации в разглеждания случай и в посоченото от жалбоподателя определение са различни, т.е. дадените разрешения са основани на различни конкретни обстоятелства и данни, което води и до различни правни изводи. Преценката на доказателствата, въз основа на които едно лице може да бъде освободено от заплащане на държавна такса, касае фактическите изводи на съда, а не правните такива и затова не е предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивния акт – ТР№1/2009г., ОСГТК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.