Определение № 510 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК образувано по частна жалба на Д. И. С., чрез пълномощник адвокат Куренска против определение № 459 от 14.04.2011 год. по гр. дело № 1582/2010 год. на Върховния касационен съд, трето г. о., с което в производство по чл. 288 ГПК по касационна жалба на Д. И. С. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 28.06.2010 год. по в. гр. дело № 10616/2009 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира частната жалба процесуално недопустима. С частната жалба се обжалва съдебен акт на Върховния касационен съд постановен в производство по допускане на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК. Определението, с което не се допуска касационно обжалване ни подлежи на обжалване. Предмет на производството по допускане на касационно обжалване е преценката на критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК, който е различен от предмета за допустимост на касационната жалба по чл. 286, ал. 1 ГПК. Аргумент за необжалваемостта на тези определения дава и разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, според която в сила влизат и решенията, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане. Предвид изложеното, частната жалба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.