Определение № 10730 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Премиер БГ“ ЕООД срещу определение № 5140/20.05.2024г. постановено по адм. дело № 393/2024г. по описа на Административен съд Варна, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по преписка № 1060/2024г. по описа на Районна прокуратура Варна. Частният жалбоподател твърди, че определението е постановено при липса на предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 3 и т. 5 АПК. Иска отмяна на определението и продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на община Аврен оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е основателна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на „Премиер БГ“ ЕООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Аврен по заявление вх. № М-2177/02.11.2023г. за извършване на обстоятелствена проверка. На настоящия съд е служебно известно, по повод адм. дело № 8626/2024 г. и адм. д. № 9090/2024г. по описа на Върховния административен съд, че със Заповед № 369/01.04.2024г. на кмета на община Аврен административното производство по 12 заявления, сред които и по заявление вх. № М-2177/02.11.2023г. за извършване на обстоятелствена проверка е спряно, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК, поради разкрити престъпни обстоятелства и във връзка с образувано производство № 1060/2024 на Районна прокуратура Варна. С обжалваното определение съдът, като се е запознал с данни за образуваното производство, но без по преписката да е налична заповедта за спиране, е счел, че се установяват престъпни обстоятелства, съдът е спрял и съдебното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Определението е неправилно. С цитираната Заповед № 369/01.04.2024г. на кмета на община Аврен административното производство е спряно, на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК. Съдът не може да преценява законосъобразността на тази заповед преюдициално. В същото време, при наличието на тази заповед по хода на производството, съдът има достатъчно данни да се произнесе по съществото на спора, а именно има ли или не мълчалив отказ, без да е необходимо да се съобразява с изхода на производството по прокурорската преписка. Освен това, при спряно административно производство, безпредметно е да се спира и съдебното производство на същото фактическо основание. Единственото, с което трябва да се съобрази съдът е, дали обжалвана заповедта за спиране на административното производство, респективно какъв е резултатът от обжалването. По тези съображения, настоящата инстанция намира определението за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено, а делото – да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал.3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение