Решение № 9442 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2889/2011 г.

Решение № 9442 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2889/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни, гр. София, ул. "Акад. Иван Евстратиев Гешов" № 15 срещу решение № 15663 от 20.12.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 3897/2010 г. С обжалваното решение съдът отменил решение № 62 от 20.01.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е установено нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни от Държавна филхармония/Симфонията, гр. Видин и е наложено административно наказание на основание чл. 43 от същия закон. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 6 и 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Не отчел съдържанието на термина "обработване на лични данни" съобразно разпоредбата на § 1, т. 1 ЗЗЛД, както и обстоятелството, че "предоставяне" на лични данни е действие по тяхното обработване. Съдът неправилно мотивирал решението си с последващо действие по обработване на личните данни и абсолютизирал правата на страните в гражданския процес. Не отчел, че събираните от Държавна филхармония, гр. Видин лични данни са за целите на трудовото законодателство - чл. 4, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗЛД и не следва да се събират и обработват по начин несъвместим с тези цели - чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД. Съдът не отчел, че е установено незаконосъобразно обработване на лични данни от страна на Държавната филхармония, по отношение на която е неприложима нормата на чл. 4, ал. 1, т. 6 и 7 ЗЗЛД. Моли съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Симфонията/Държавна филхармония, гр. Видин, счита същата за неоснователна. Съдът правилно и обосновано приел, че не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД. Правилен, и в съответствие с доказателствата по делото, е изводът на съда за използване по предназначение на предоставените лични данни. Съдът правилно съобразил целта на Закона за защита на личните данни и основателно приел липсата, в конкретния случай, на неправомерно поведение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Анжела Георгиева Милева - Паскалева, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил, че полученият от Държавна филхармония препис от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Николай Илиев е представен единствено за нуждите на гражданско дело № 182/2009 г. имащо за предмет определяне на издръжката на малолетното му дете. Правилно съдът приел, че е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД, тъй като по силата на чл. 29 от Закона за адвокатурата Милева има задължение да направи всичко необходимо за представяне на доказателства за бързото решаване на съдебния спор. Излага подробни доводи за законовата цел - осигуряване на издръжката на малолетно дете, и за законовата закрила на децата. Сочи, че Николай Илиев злоупотребява с правата си и безсмислено ангажира институциите. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Николай Недялков Илиев, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 6 и 7 ЗЗЛД. Основателно посочил, че с оглед разпоредбите на чл. 121, ал. 2 от Конституцията и чл. 8, 154, 156 и 186 ГПК отправеното искане до касатора от пълномощника на страна в съдебното производство за предоставяне на лични данни е в съответствие с правата му да събира и предоставя доказателства в подкрепа на застъпваната теза. Счита, че не са налице отменителни основания. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за частично основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че Николай Недялчов Илиев сезирал Комисията за защита на личните данни с твърдение за извършено от Държавна филхармония, гр. Видин нарушение на Закона за защита на личните данни чрез предоставяне на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение на пълномощника на бившата му съпруга - адв. Милева, без негово съгласие и преди да му е връчена по надлежния ред. Приел, че пред Държавната филхармония адв. Милева се легитимирала с надлежно пълномощно от бившата съпруга на Илиев по конкретно образувано гражданско дело. Приел също, че предоставената заповед е представена като доказателство единствено по гражданското дело за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на Илиев. Въз основа на това от правна страна приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазени изисквания за форма и административнопроизводствени правила, но при нарушение на материалния закон. Органът не отчел, че в случая е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 6 и 7 като третото лице е бившата съпруга на Илиев, която реализира правата си чрез пълномощник - адв. Милева. Съдът приел, че Илиева, като страна в съдебен процес, има конституционно право на съдебен процес, насочен към установяване на истината - чл. 121, ал. 2 от Конституцията, има гарантирани от ГПК права и задължения, в изпълнение на които е представена в съда получената от Филхармонията заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Приел, че липсата на съдебно удостоверение за предоставяне на документа не е нарушение на Закона за защита на личните данни с оглед разпоредбите на ГПК и на факта, че издаването на удостоверение не е предпоставка за упражняване на процесуалните права на страна в процеса. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го отменил. Изводът на съда досежно липсата на нарушение е неправилен, а в частта досежно незаконосъобразността на оспореното решение по т. 2 - наложеното наказание, е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че Николай Илиев и Албена Илиева са бивши съпрузи, които имали граждански спор за упражняване на родителските права по отношение на малолетното им дете. Безспорно е също, че адв. Милева била надлежно упълномощена по делото от Албена Илиева. Не се спори, че Николай Илиев бил в трудово правоотношение с Държавна филхармония, гр. Видин, което било прекратено със заповед, считано от 11.12.2008 г. Не се спори също, че с цел събиране на релевантните по гражданското дело доказателства адв. Милева поискала от Държавната филхармония информация за размера на получаваното от Илиев възнаграждение, съответно доказателства за прекратяване на правоотношението му, ако този факт е налице. Към датата на подаване на искането до Филхармонията заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не била връчена на Илиев. Безспорно е също, че представената от Филхармонията заповед за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа лични данни за Илиев и е представена само и единствено по гражданското дело за упражняване на родителските права. Спорът е досежно правната квалификация на установените факти. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 ЗЗЛД обработване на лични данни е всяко действие, което се извършва по отношение на личните данни, в т. ч. предоставяне. С оглед на това фактът на предоставяне от Симфонията на адв. Милева на копие от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Илиев безспорно представлява обработване на лични данни по смисъла на Закона за защита наличните данни. В правоотношения, по повод предоставянето на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на Илиев, са встъпили трима администратора на лични данни. Държавната филхармония е администратор на лични данни по смисъла на чл. 2 ЗЗЛД, който събира и обработва данни за целите на трудовите правоотношения. Адв. Милева, в качеството си на упражняващ адвокатска професия, би следвало също да е регистрирана като оператор на лични данни. Съдът също е оператор на лични данни, доколкото по конкретното дело постъпват такива. Всеки един от администраторите има законното право и задължение да събира лични данни само за определените му законни цели и да не ги обработва допълнително по начин, несъвместим с тези цели - чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД. Наред с горното, както правилно сочи в мотивите си съдът, съдебното производство осигурява установяването на истината - чл. 121, ал. 2 от Конституцията. В този конституционен контекст следа да се добави, че всеки гражданин има също така право на защита, когато са нарушени негови права и законни интереси - чл. 56, право да търси и получава информация - чл. 41 , както и право на неприкосновеност на личния живот - чл. 32 от Конституцията. А като страна в гражданско съдебно производство, всеки гражданин има визираните в ГПК процесуални права, които му осигурят установяването на истината и защитата на правата. На тази нормативна основа следва да бъдат преценени действията на Симфонията, защото това е администраторът по отношение на който Комисията констатирала твърдяното нарушение. Съдът приел, че обработването на данни от Филхармонията е законосъобразно, тъй като е извършено едновременно за упражняване на правомощия на трето лице, на което се разкриват данните - чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД, и за реализиране на законни интереси на трето лице, на което се разкриват данните - т. 7 на същата норма. Третото лице, на което се разкриват данните съдът приел, че е бившата съпруга на Илиев. Няма спор, че бившата съпруга на Илиев има право да установи истината в процеса за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете. От съдържанието на разпоредбата по т. 6 е видно, че законодателят е имал предвид субекти, които по силата на закон имат правомощието, т. е. правото и задължението, компетентността едностранно да предизвикат съответната промяна в дадени правоотношения. Следователно нормата визира правоотношения с властнически, а не с равнопоставен характер, което означава, че тя има за адресат органите на държавна власт, съответно субекти, на които изрично законодателят е предоставил правото да регулират определени правоотношения с властнически метод. В подкрепа на този извод е и липсата в т. 6 на ограничението, включено в т. 7 - предимството на интересите на лицето, чиито данни се разкриват. Тъй като субектите по т. 6 осъществяват правомощие, а не право, законодателят не е въвел изрично приоритет на частния интерес на лицето, чиито данни се разкриват и не го е поставил като ограничение на правото на субектите по т. 6 да обработват лични данни. Видно от изложеното нормата на т. 6 е неприложима по отношение на Илиева и евентуално нейното право да обработва лични данни в защита на свои законни интереси, както приел съда. Приложение по отношение на Илиева би могла да намери разпоредбата на т. 7 доколкото визира правото на трети лица, за реализиране на законните им интереси, да обработват лични данни. А като страна в съдебното производство бившата съпруга на Илиев е трето лице, по смисъла на т. 7, което, тъй като има законен интерес - упражняване на правата в съдебното производство, би могло да бъде носител на правото на разкриване на данни. Това право не е абсолютно. То е ограничено от интересите на лицето, за което се отнасят данните, когато тези интереси имат преимущество пред законните интереси на третото лице. Следователно, за да е законосъобразна обработката на личните данни е необходимо получателят им да се нуждае от тях за реализиране на законни интереси и интересите на лицето, чиито данни се разкриват, да нямат преимущество пред интересите на третото лице. В случая това са законните интереси на бившата съпруга на Илиев и интересите на Илиев. Законодателят не е дал легално определение на понятието "законни интереси". Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Конституцията използва понятието "законни интереси" основно в глава втора "Основни права и задължения на гражданите" - чл. 41, 56, 57, 58 и в глава шеста "Съдебна власт" - чл. 117, 134. И това е логично. Законните интереси са пряко свързани с правата на гражданите, а съдебната власт е тази, която е призвана да ги защитава. Смисълът, който позитивното право влага в понятието "законен интерес", и от който съдът няма основание да се отклонява и в настоящия случай, е на плоскостта на човешката дейност и правото. Законен е онзи интерес, който като породен и целящ задоволяване на определена човешка потребност, е признат за допустим от правото, т. е. за него са предвидени правни средства за осъществяване (субективни права), а там, където такива изрично не са - те са допустими с оглед на общите принципи на правото. В случая няма спор, че бившата съпруга на Илиев има законен интерес да събере релевантните доказателства по делото за упражняване на родителските права. Още повече, че искът е свързан с интересите на една от основните ценности на обществото - децата. Няма спор, че тази ценност е защитена на конституционно и законодателно ниво, а така също и в множество международни актове, по които България е страна. В случая обаче не става въпрос за детето като ценност, а за законния интерес, който Илиева придобива с качеството си на страна в съдебно производство. Именно участието й в съдебното производство прави интересът й от размера на трудовото възнаграждение на бившия й съпруг, съответно от факта на прекратяване на трудовото му правоотношение, законен. Ако тя не беше страна в съдебно производство този интерес би бил ирелевантен за правото и не би имал качеството на законен по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. Поради това съдът по конкретното дело е този, който ще определи дали интересът на Илиева е законен - свързан ли е с предмета на делото, и нямат ли интересите на Илиев предимство пред тези на бившата му съпруга. За реализирането на това правомощие на съда законодателят е създал визираната в чл. 186 ГПК възможност на страната по делото да поиска от съда издаването на съдебно удостоверение въз основа на което да изиска от съответното учреждение официалния документ или удостоверение. Неоснователно съдът приел, че искането за получаване на лични данни, направено без предварително издадено съдебно удостоверение, не обосновава нарушение от страна на администратора на лични данни. Първо, искането (от адв. Милева) действително не обосновава нарушение, даването (от Симфонията) обосновава такова. Всеки е свободен да иска от компетентния орган каквото прецени, релевантно е какво органът е направил. Второ, безспорно правилен е изводът на съда, че издаването на удостоверение не е предпоставка за упражняване на процесуалните права на страните по делото - страните са свободни да преценят дали и как да упражнят процесуалните си права, но то е предпоставка за предоставяне на личните данни. Издаването на съдебно удостоверение първо, установява наличието на законен интерес у третото лице, който интерес допуска разкриването на лични данни, второ, установява, че интересите на лицето, чиито данни се разкриват нямат преимущество пред интересите на третото лице, и трето, създава гаранции, че личните данни ще бъдат обработени законосъобразно и добросъвестно. Държавната филхармония, гр. Враца като предоставила лични данни на пълномощника на страна по делото без санкцията на съда е допуснала нарушение на Закона за защита на личните данни. Адвокатското пълномощно установява сключен договор за правна защита и съдействие, съответно упълномощаването за представляване и защита по съответното дело, но то не установява допустимостта и относимостта на доказателството - личните данни на Илиев, и с оглед на това законността на интереса за предоставянето им. Позоваването от заинтересованата страна на чл. 29 от Закона за адвокатурата е неоснователно. Тази норма безспорно установява, че на адвоката е дължимо уважение и съдействие като на съдията, но тя не му дава правомощието да установи по задължителен за всички начин относимостта и допустимостта на съответното искано доказателство по конкретното дело. Това е правомощие на съдията. Такова правомощие на адвоката не дава и разпоредбата на чл. 31 от Закона за адвокатурата. Безспорно е, че адвокатът може да получава копия от книжа и сведения с предимство от съответните, в т. ч. административни органи, въз основа на качеството си на адвокат, но тази обща разпоредба не може да дерогира специалните изисквания на Закона за защита на личните данни. Обстоятелството, че в конкретния случай личните данни на Илиев са обработени само и единствено за нуждите на съдебното производство, и това съдебно производство е с предмет упражняването на родителските права - нещо, по което страните не спорят, също не променя обективния факт на нарушението. Това обстоятелство може да има значение за размера на наказанието, с оглед липсата в случая на вредни последици. Ирелевантен е и фактът, че заинтересованата страна е била пълномощник и на Държавната филхармония в съдебното производство по проверка законосъобразността на уволнението на Илиев, както и фактът, че Илиев дълго време не получавал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. За нарушението на Симфонията е релевантно предоставянето на лични данни без да са налице предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. Следва да се посочи, че личните данни биха могли да бъдат предоставени и на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД ако съдът сам, в изпълнение на правомощието си да реши съдебния спор, с който е сезиран и въз основа на отправено до него искане за събиране на доказателствата (след като прецени, че са относими и допустими), поиска от оператора на лични данни - Филхармонията, тяхното предоставяне. В този случая обработката на личните данни на Илиев ще се осъществи с цел упражняване на правомощията, предоставени със закон на трето лице, каквото с оглед разпоредбата на § 1, т. 11 ЗЗЛД е съдът. Видно от изложеното Държавна филхармония, гр. Видин, като предоставила на пълномощника на страната по гражданско дело лични данни, без да е установено, че тези данни са необходими за реализиране на законен интерес на това трето лице и без да е установено, че интересите на лицето, чиито данни се разкриват, нямат преимущество, е допуснала нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД. Съдът, като не констатирал това нарушение постановил неправилен съдебен акт, който в тази част следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, както и в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Следва да се посочи, че оспореният административен акт - решение № 62 от 20.01.2010 г., в диспозитива - т. 1, не посочва точно нарушената правна норма. Чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД има седем хипотези и е следвало органът да визира точно, коя от тях е нарушена. Тъй като в мотивите на решението са изложени подробно фактически и правни основания за нарушението, то в конкретния случай съдът приема, че това нарушение не е съществено, понеже мотивите на органа могат релевантно да бъдат установени. С оглед на изложеното по-горе изводът на Комисията, че осъществено от Симфонията е нарушение на Закона за защита на личните данни е законосъобразен. Доколкото обжалваното решение отменя решение № 62 от 20.01.2010 г. изцяло, т. е. и по т. 2 за налагане на наказанието, настоящата инстанция счита, че в тази си част съдебния акт е правилен, макар и по други мотиви. Видно от диспозитива на оспореното решение Комисията за защита на личните данни, след като приела, че касаторът извършил твърдяното нарушение - това е смисъла на постановеното "уважава жалба, рег. № Ж-62 от 29.07.2009 г. от Николай Недялчов Илиев срещу Държавна филхармония, гр. Видин", постановила "налага административно наказание на Държавна филхармония, гр. Видин в качеството й на администратор на лични данни, с реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 43 ЗЗЛД. "Този диспозитив съдържа изявление за волята на органа да наложи наказание, но не индивидуализира същото. Комисията за защита на личните данни, като независим държавен орган, специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, има правомощия да осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защитата на лични данни, да извършва проверки и да издава задължителни предписания на администраторите на лични данни, да разглежда жалби срещу техни актове или действия - чл. 10, ал. 1, т. 1, 3, 5, 7 ЗЗЛД. За реализирането на тези правомощия законодателят е предвидил компетентност на Комисията като колективен орган и отделно на нейните членове, като е разписал и различен ред за реализирането на тази компетентност. Производството по жалби срещу актове или действия на оператор на лични данни е разписано в чл. 38 ЗЗЛД. Компетентен да разгледа и се произнесе по жалбата е Комисията. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД Комисията се произнася с решение, с което освен, че установява извършено ли е или не твърдяното в жалбата нарушение, има право да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. За реализиране на другите контролни правомощия на Комисията законодателят, в чл. 12, ал. 1 ЗЗЛД, е предвидил специална компетентност на председателя и на членовете на комисията да извършват проверки, които завършват с констативен акт - ал. 7. Този акт, по силата на изричната правна норма - чл. 12, ал. 8, се приема за акт за установяване на административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Когато членовете на комисията издадат такъв акт или акт за установяване на административно нарушение председателя на Комисията, по силата на чл. 43, ал. 2 ЗЗЛД, ще издаде наказателно постановление и административнонаказателната отговорност ще се реализира по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Когато Комисията се произнася по реда на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД се развива административно производство не по реда на ЗАНН, а по АПК. По реда на ЗАНН производството се образува със съставянето на акта за установяване на извършеното административно наказание - чл. 36, ал. 1 ЗАНН. Производството по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД се образува по жалба на физическото лице. В производството по ЗАНН участващи са актосъставителят, нарушителят и издаващия наказателното постановление. В производството по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД участват Комисията, като колективен орган, лицето, подало жалба, и операторът на лични данни. Комисията се произнася по допустимостта на жалбата и събира доказателства в производство, с участието на двете страни. Видно от изложеното компетентността по чл. 38 и по чл. 43 ЗЗЛД се реализират по различни производства и не би могло, без изрично законово разпореждане, едното производство да се трансформира в другото. Още повече, че абсолютно различен е и редът за защита срещу актовете, постановени по двете производства - решението, по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД, като индивидуален административен акт подлежи на обжалване по реда на АПК пред Върховния административен съд, а наказателното постановление, издадено по реда на чл. 43 ЗЗЛД, подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред районния съд. Ако се приеме за вярно посоченото в т. 2 на оспореното решение, то съдебното обжалване на наказателното постановление, издадено по реда на чл. 43 ЗЗЛД, ще е лишено от смисъла, тъй като с влязло в сила съдебно решение ще е установено извършеното нарушение. Фактът, че предвидените в чл. 42 и 42а ЗЗЛД административни наказания - глоба и имуществена санкция, се намират в глава осма "Административнонаказателни разпоредби" не означава, че тези наказания могат да се налагат само и единствено по реда на чл. 43 закона. Законодателят е определил вида и размера на административните наказания и същите се налагат и в двете производства за реализиране на контролните правомощия на Комисията за защита на личните данни. Издаването на административен акт, в който е посочено, че на адресата се налага административно наказание, но същото не е индивидуализирано по вид и размер е нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД и с оглед на това основание за отмяна на оспореното решение на Комисията в частта, досежно вида и размера на наложеното наказание. Поради това съдебното решение следва да бъде оставено в сила в тази част, а отменено само в частта по т. 1 на решение № 62 от 20.01.2010 г. - досежно приетото за установено, че касаторът е извършил нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД. В отменената част преписката следва да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.