Определение № 92 от 17.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 704/2010 г.

Производство по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК. Постъпила е от молба от „Е” А. гр. Б. с искане за спиране производството по гр. д. № 704/10 г. на ВКС І ГО на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, до влизане в сила на решението по гр. д. № 1250/01 г. на Районен съд гр. Б.. ВКС, след като взема предвид доводите в молбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Видно е от данните по делото, че молителят е обжалвал пред ВКС решение № І* от 04.02.2010 г. на Окръжен съд гр. Б., с което е допусната делба на недвижим имот между „Е” А., Д. Я. Н., В. Я. А. и А. Я. А. Производството е висящо по чл. 288 ГПК.становено е, че „Е” А. е предявил срещу Д. Н., В. А. и А. А. установителен иск за собственост за процесния имот, както и че спорът е висящ пред ВКС. Молбата е неоснователна. Касационната инстанция не е съд по същество, а инстанция за проверка законосъобразността на въззивно решение, затова не следва да спира производството по делото съгласно чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК до приключване на висящо дело с обуславящо значение. Тя проверява правилността на решението като изхожда от приетата от въззивния съд фактическа обстановка. ВКС не може да събира нови доказателства, не може да прави и нови различни от тези на проверявания съд фактически изводи, съответно да възприема друга фактическа обстановка. Влязлото в сила решение по обуславящо дело може да бъде прието за новооткрито обстоятелство и да се съобрази при евентуално подадена молба за отмяна. В този смисъл е и т. 8 от Тълкувателно решение на ОСГК № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС. Предвид на изложеното ВКС счита, че молбата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът