Определение № 914 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 507/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. И. В., чрез пълномощника му адвокат К. Б., против решение от 9.02.2011 г., постановено по гр.д. № 354 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която е потвърдено решение от 20.10.2010 г. по гр.д. № 112/2010 г. на Районен съд-Монтана за възлагане на основание чл.29, ал.2 СК на Р. М. Б.-В. на плазмен телевизор, компютър, бюро и стол и за допускане делба при равни права на маса с 6 броя столове, диван, комплект спалня, два броя нощни шкафчета и гардероб. Ответникът по касационната жалба Р. М. Б.-В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че плазмения телевизор, компютъра, бюрото и стола са придобити по време на брака между страните при съвместен принос на двамата съпрузи и са ползвани а отглеждането и възпитанието на малолетното им дете. Съвременните условия на живот предполагат ползването на такива вещи в детските стаи, част от които се ползват и при образованието му и тъй като родителските права са предоставени на майката, а ползването на семейното жилище на ответника, не би било правно и житейски справедливо детето да бъде лишено при извършването на делба от ползването на тези закупени за неговото отглеждане, възпитание и удобство вещи. По отношение допуснатите до делба маса с 6 броя столове, диван, комплект спалня, два броя нощни шкафчета и гардероб е счетено, че ответникът К. В. не е доказал възражението си за трансформация на лични средства при придобиването им, тъй като само свидетелските показания на св.И., негова сестра, не са достатъчни да убедят съда, че с изтеглената на 13.09.2007 г. сума от 3000 лв. са закупени именно тези вещи. По отношение решението в частта, с която са допуснати до делба движими вещи, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса за допустимостта на свидетелските показания за установяване трансформация на лични средства. Въпросът е неотносим към мотивите на съда, доколкото същия е приел, че твърдяната трансформация може да се докаже със свидетелски показания, но е счел, че в случая не е установено вещита да са закупени именно със сумата, за която говори свидетелката, а съответно въззивното решение в тази му част не следва да се допусне до касационно обжалване. По отношение решението в частта, с която е уважено искането по чл.29, ал.2 СК, касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Първите две хипотези не са налице, тъй като ППВС № 1 от 13.05.1982 г. дава тълкуване дали лек автомобил на инвалид е лична собственост като служещ за обикновено лично ползване, а решение № 886/16.12.1988 по гр.д. № 793/88 г., ІІ г.о. – за характера на иска по чл.28, ал.2 СК-отм. /сега чл.29, ал.2 СК/ и възможността да бъде предявен като в делбеното, така и в отделно дело, поради което дадените разрешения са неотносими към въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да се даде тълкуване на предпоставките по чл.29, ал.2 СК в контекста на поставения от касатора въпрос, а именно: дали предназначението на вещта следва да е само да обслужва детето и да не може да обслужва и родителите и третите лица, или вещта би могла да служи и на трети спрямо детето лица, но за възлагането й е достатъчно това, че тя може да служи и на детето. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение